Димитрина Бояджиева

Литературата е остатък от счетоводните
операции на действителността.
Камю

Познавам обемното творчество на Банко П. Банков - разкази, новели, повести, романи, книги с детски приказки, пиеси - той е завършен разказвач, който би направил чест на всяка голяма европейска литература, разпознаваем глас на собствената ни белетристична територия - с творчество, което респектира!

В „Поданици на отписано време”, избрани съчинения том първи, Банков включва ранни разкази, новели и повести. В тях не се рисуват гигантски фрески, но отчетливо наднича историята - краят на капитализма, привидно дълговечният социализъм и ранната демокрация, с делничните абсурдности на битието и вписаното в тях човешко поведение.

Творби, писани преди десетилетия, в които младият автор майсторски е вграждал детайл след детайл, като в часовников механизъм, отбелязващ стриктно случващото се. Писателят раздвижва повествованието по оста на времето, свързва събития и герои, които успява да издигне над конкретиката, в която живеят, страдат, надяват се.

Смесва минало и настояще, превръща дребни, всекидневни неща, каквито градят живота, в поток от случки и герои с плътно внушение. В това малко томче Банко Банков ни показва битието, събрано в рамките на мига, но тези къси ранни разкази дават изненадващ ключ към идващата реалност; четат се леко, привидно делничният слог предизвиква въображението.

В „Поданици на отписано време” са поместени разкази, новели и повести, писани в период на отричани стари и недоутвърдени нови стойности. Между страниците налучкват живота си техници, изкопчии, железничари, лекарски съпруги, бивши чифликчийки, оф-активистки, средни буржоа, пенсионирани като склададжии.

От разказите ще се спра на „Войнишка майка” и „Вечна любов”. Войнишката майка Янка, чистачка в химическа лаборатория, бивша съпруга на „овехтял мъж с плешиво теме”, който пие и продължава да трови живота й, получава шаблонно благодарствено писмо за проява на сина й в казармата. Един ден за свиждане - и читателят надниква в мисленето, дребните лукавства, самопреценката и самочувствието на героинята.

Във „Вечна любов”, потисната и просветена жена в далечно балканско село се разминава ежедневно със съпруг - лекомислен чаровник, който „гази в душата й “, а „лъжите му не стигат по-високо от смъкнати гащи”. Но тя е „готова да го защити от всичкия гняв и присмех на света, да му даде всичката обич, за която той нехае, а му е нужна.”

Каквото и да преживяват героите на Банко Банков, остават си отворени за времето, променящо тях и живота им. Стопанинът-авджия от „Самодивите” премисля: „ … Какъв е този свят, … внуче топурка в двора му, пък стопли ли гърлото с чаша сливова, мержелее му се бяла жена да гази през житата и сладък ищах да го подпира отвътре”.

Особено впечатлява късата повест „Преди да звънне за полунощ”. Тук Банко Банков пресъздава съвремието чрез живота на кръжочника-марксист от младини, бивш дребен капиталист и ОФ-пенсионер Митьо Панков и вдовици-съседки, на които помага с каквото може; лекарската съпруга Полина, бившата работничка Тонка и някогашната чифликчийка Стефана. Боже, какви образи от „отписано време”!

И какво време - политпросвети, партийни комитети, рабфаковци, решения на конгреси, чакане на номер за „Москвич”. Митьо марширува по манифестации, мете двор, пазарува, вари компоти, пере се сам и разсъждава на високи теми: „България на чифликчийката Стефана отдавна я няма, коя България обича тя; и коя е неговата, Митьовата България? Оная, която носеше меки шапки и пардесю, или тази, дето по дочени гащи и маратонки разсажда домати по урви, разчертани за лично ползване?”

В заника на живота си Митьо Панков „ … Сгушен на миндера се приспива с модерна поезия, стиховете с препъващ ритъм и приблизителни рими му се опъват, но като прочетеш повторно, някои несмислици стават понятни. И с живота ще да е така, ако го преживееш втори път, много неща ще видиш инакви, ще ги предвидиш, но не може.”

„Пропуск за управляваща класа” показва пътя на фабрична работничка с „петно” в биографията си - до директорски стол и кариера. И цената - да отпишеш минало и родители, да вземеш от брака каквото може да ти даде и да се огледаш за по-нататък, да прекрачиш изчерпани приятелства. Сръдни и сдобрявания, задочно следване и компромиси, жестове и дребни лукавства, домогване до партиен билет, вписване в „системата”. За всичко се плаща …

Помнещи се художествени внушения от привидно дребни случки, които пълнят живота. Впечатляваща образност - „Нахакан шофьор с къдрав перчем и разкопчана риза”, „Сочната круша няма да изгние на клона”, „Нафукан като от приключенски филм”.

Дълбок анализ на взаимоотношения - съпруг и съпруга, подчинен и началник, студент и преподавател, мъж и жена, аз и другите…

Светът на Банко Банков не е нито оазис, нито го населяват ангели. Този свят е земен, в него се раждат и затихват човешки трепети - радост, болка, вярност, разочарование, любов, страдание.

Битие, събрано в мигове, от които се състои животът. Ярка белетристика, подтикваща да се вгледаш мъдро в минало и бъдеще, в грехове и достойнства.