Иван Ковачев

Кога започна и от какво се бе породила враждата между двете махали, никой не знаеше. Времето в градчето не е спирало, но винаги е текло някак си по-бавно. Подредени по модерен някога многоетажен архитектурен фасон, еднакви сиви циментови сгради бяха локализирани в централната му част.

В южния му край се бе кротнала Петмез махала. Име, лепнато на това обиталище съобразно поминъка на жителите му - земеделци и скотовъди. Занятия тежки и трудни, изискващи инат и здрави ръце.

Отрудени и нижещи се в недоимък дни съпътстваха трудното им битие. Здравият дух, формиран от вечната борба със земята, беше изградил у тези хора чувство на недоверчивост и подозрителност. Като сигурен щит в своята отбрана те използваха неизкоренимия статут на дребни измамници.

В това се увериха група незаконно забогатели столичани, когато в началото на петдесетте години стана обмяната на парите. Новата власт постанови, че в банката можеш да обмениш определена сума пари. Това, което притежаваш отгоре, изгаря. За да не изгорят на този огън, натрупалите пачки софиянци се опарили другаде.

Пристигат в дълбоката провинция, намират роднини и познати с молба да ги свържат с бедняци, които срещу скромен дивидент да извършат заблуждаващата банкова операция.

Според уговорката софиянците пак по късна доба на другата вечер с приглушени гласове приканват да се покаже паричният контрагент. Появява се рошава леля с подпетени обувки, но тя нищо не знае. На никого не можеш да се оплачеш.

След няколко години махленците обърнаха гръб на земеделието и по тесните прашни сокаци започнаха да се разминават скътани в нови униформи - милиционери, пожарникари, армейски старшини.

Това бе времето, когато на южната покрайнина на градчета бе лепнат нов етикет, Джандар махлеси.

Здравите и изпечени ергенаши от този край не се понасяха със своите акрани от противоположния северен квартал и го бяха кръстили Пурдостан. Тук отпреди години живееха бежанци. Бяха телесно по-слабички и с мургав тен. От тези белези се появи подигравателното „абисинци”, с което искаха да ги унижат.

Гражданите от северната зона не любеха мотиката. Предпочитаха по-завързани специалности - склададжии, отчетници, техници, монтьори. И двете спорещи страни не пропускаха случай, за да си разменят обидни квалификации. Беше произшествие да се сдружат момък и девойка от враждуващите фракции.

Тези от северната зона се големееха и поддържаха самочувствието на представители на междукварталната интелигенция. Те си имаха кръчма, която - когато предаваха централния осведомителен бюлетин по радиото - бе пълна до вратата. Бяха тук сред приятели и позната обстановка, далеч от мърморещи съпруги и вечно гостуващи тъщи.

На пет минути от последните къщи бе Хайляк кория. В топлите и почивни дни тя приютяваше компании. След време от там се чуваха музика, песни и пиянски викове.

От два-три дни кръчмата бе затворена за освежителна профилактика, както терминологично се изразяваха шефовете от кооперацията. Всяко лято със зелена блажна боя се боядисваха маси и столове.

Прислужнички от канцелариите избърсваха прозорците. След като приключеха с обичаните си процедури, тримата разкрасители на кръчмата събираха стълби, четки, кофи и си отиваха.

На изпроводяк обилно оливаха дюшемето с подово масло. По традиция още първата вечер след подновяването се разиграваше пантомима. Все се намираше посетител, пийнал от радост да се приземи на катранено черния под.

Пивницата бе заместена от отсрещната бакалия. Любителите на огнената вода от квартала правеха малки сдружения, купуваха си шишета ракия, за мезе варена наденица и сядаха на тротоара.

Старите приятели Семо и Нено заеха позиция на десния фланг на тротоара срещу магазина. Монтьори в едно предприятие, все си бяха заедно. Семо беше има-няма половин порция човек. От Нено, едър и масивен мъжага, можеха да се направят още двама като неговия неразделен приятел и заформят каре белот.

Сега те си разменяха след глътка бутилката и обсъждаха отминалия ден. Това беше актуалното време за оперативката им. На уличния тротоар крояха планове къде ще се скатават утре.

Покрай тях на прибиране премина семейство. Семо изпусна острота по адрес на жената. С няколко бавни крачки мъжът й Кольо Равнеца се върна и с премерен юмручен удар го повали в нокаут.

В обграждащия го летен полумрак семейството продължи пътя си към къщи. Нено маркира боксовото поражение със закъснение, секунди след това.

Подаваше бутилката, дребосъкът не реагираше. Пъшкайки и сумтейки, едрият мъж се изправи. Погледна падналия възнак Семо и си рече:

- Тази я е свършил само някой от чифчийската махала.

След това, без да знае защо, се запъти към отсрещния тротоар. С бутилка в ръка друг от компанията изпадна в невъзможност да продължи. Без рефер започна една неповторима лупаница, че чак прехвърчаха искри от спортна злоба.

Уличните лампи светеха, а в кълбото от биещи и псуващи се мъже нищо не можеше да се различи. На метър от тях закова джипката на МВР. От дясно слезе милиционерският началник Диню Мартинов - Шмайзера, едроглав селски човек със зачервено лице и пагони на майор.

- Стой! - гръмогласно извика той.

В миг всичко утихна, махленците се събраха в кръг. Ножове и отвертки
звъннаха на паважа.

- Прибирайте си чукалата и всеки у тях! - изкомандва Шмайзера. Прибави
още: - Прекъснат моабет не е моабет.

Бяха тръгнали по задача и нямаше време.

До края на ремонта на пивницата оставаха дни.