ПЕРСИКА
легенда
Хаджи Слав напълни с тютюн лулата си, натисна го с палец като я остави на масата, бръкна в пояса си, извади торбичката с огнивото, притисна праханта към кремъка, после заудря с дясната ръка, пламнаха искри… Когато гълчавата в кафенето на Крум Колтука притихнеше, той дочуваше глухото бумтене на самоковите, където по триста оки чукове, движени от водно колело с шест палци, удряше върху желязното кюлче на наковалнята… От средата на март те започнаха да работят, а вече наближаваше Гергьовден…
Чорбаджи Слав всмукна от лулата, закашля се и тогава, изплувал сякаш из лютивия дим над главите на мъжете, които всяка вечер играеха табла или зарове, Ицо ханджията седна до него и го заговори. Неговата длъжност бе да снабдява с храна за седмицата работниците от трите вигни, наследени от бащата на хаджи Слав. И му казва ханджията, че трима от средната вигня крадяли от рисовача - първото потекло, и то най-чисто желязо от пещта, и го давали на Търпо кръчмаря за ракия…
Повтори, но чорбаджията не го слушаше, защото за друго си мислеше. Какви грехове плащаше от миналата есен, та над главата му се събраха беди като градоносни облаци над Гарван скала?
Нима можеше да изтрие от съзнанието си незапомнената напаст, която срещу Кръстовден връхлетя долината на трите реки?
Тогава цяла седмица преваляваше, но той бе решил да тръгнат биволските каруци с желязото - приготвено на пръчки, дебели колкото човешка ръка, дълги цял аршин, събрани на снопове - по калдъръмените пътища към пазарите, най-вече към Узунджовския панаир, както и заделеното от Кара Смаил ага гьозеджията за държавата.
Рано заранта Марко, двайсет и пет годишният му първороден син, поби държавното знаме на първата и поведе деветте каруци за Одрин. Благопожеланията за добър път на хаджията, жена му и дъщеря му Персика, още не бяха доизречени, над долината на Павлица, Умишка и Стара река с оглушителен гръм небето се нацепи с огнени пукнатини, реките с нечуван трясък спуснаха мътните си води с небивал грохот, от който бреговете им се тресяха… Земята и небето се тресяха от мълниите и гръмотевиците.
После научиха за станалото - каруцата на Марко навлизала през брод на Умишка, когато водната стихия с оглушително бучене помела всичко пред себе си.
Останалите на брега видели как се подавали главите на биволите, после ръката на момъка…
Наближаваше Коледа - времето, в което маданите и пещите спираха работа, когато Кольо Ватаха - надзорникът на втората вигня, една заран му прошепна, да не чуе турчинът, че Юмер бей от Татар Пазарджик бил съгледал Персика на пазара, после зашепнал на гавазина си… А вчера и Кара Смаил ага дали за това не го покани на кафе, варено в джезвето на жарта? И му подхвърли, че имал ненагледна дъщеря? Не стигаше това, ами оня ден Цильо субашията - човекът, който готвеше на хората му, му загатна да се пази от Хриса Баячката, която се заглеждала по Персика, най-вече по плитките й
с цвят на царевична свила, които девойката завиваше на главата си като диадема, и шепнела:
- Толкова хубост не е на хубаво! Кръв ще се пролее за тебе…
А имаше Хриса гърбава щерка, при това глуха и няма…
Затова по цяла нощ хаджи Слав не заспиваше.
Слънце ли бе да огрее по аалиходжалските рътлини, където при Корубите потни полуголи мъже свличаха с лопати рудата, когато се счупеше главина от биволска каруца, да следи хората си да не крадат от желязото му, да смята на рабош вересиите на ковачите от Брезник или от Ямбол, да ходи по Татар Пазарджик или Филибе, или да опази чутната Персика?
През изминалата нощ той дълго се въртя в леглото, после продума на жена си /знаеха я като леля Пенка/, която, също като него, не спеше.
- Трябва да омъжим Персика. Аз съм най-богатият доставчик на желязо в казата! Честта на човек често пъти виси на косъм, загубиш ли я, със запалена борина няма да я намериш! Няма ли достоен момък в нашето село Брацика?
- Зная ли… - зачуди се жената. - Персика веднъж ми подрече за Райчо, че я омагьосвал като засвири с кавала, друг път се чуди на Дуко, как свивал подкови и ги изправял с ръцете си… - облегна се на лакът и продължи със светнали очи. - Знаеш ли как да намерим момък? Нали по Кръстовден ще тръгнат пак каруците с желязо? Ако не могат да минат реките? Утре кажи пред всички в кафенето, че ще дадеш Персика на този момък, който построи най-здравия мост по калдъръмените ни пътища!
Няколко момци запретнаха ръкави, тръгнаха за Тъмръшкото кале за камъни.
И когато преваляше август, чиксалънски турци грабнаха Персика от нивата на Лъката, където жънеше с дружки, със сърпа и паламарката… Метнаха я на коня и изчезнаха.
Като научиха за това, Райчо и Дуко, които довършваха первазите над дъгите на мостовете си, дълги по десет аршина, оставиха чуковете и мистриите, тръгнаха да намерят и върнат чутната Персика… И случиха да видят как пред чифлика на Юмер бей докарваха с каруци чувалите с ориз. Грабнаха като другите по един чувал и влязоха зад високите дувари. През нощта намериха Персика завързана в кулата, изведоха я навън, но когато се качиха на укритите кончета, турците ги подгониха и един куршум
прониза гърдите на Райчо.
Радостта от спасяването на Персика бе помрачена от загубата на Райчо, който издъхна в ръцете на майка си.
По Коледа Дуко и Персика минаха под венчило.
Радостта и мъката се преплитаха като мартенски конец…
Беше лято 1879-о. И днес ромонът на водопадите на трите реки в тази благословена долина, устоялите на стихиите Райчов и Дуков мост, както и късовете желязна сгурия, напомнят за забравените сенки на дедите ни.
