ИЗ ПАНОНСКИТЕ ЛЕГЕНДИ
ИЗ ПАНОНСКИТЕ ЛЕГЕНДИ
Когато Бог поиска да спаси един народ,
той праща му от своите избраници -
водители, апостоли и бранници -
изтръгнал ги от многошумния живот,
за да го изведат те, мъдри и неуморими,
от тъмнината - в просветление.
„Познавам ги, те слушат моя глас,
повиквам ги по име. -
И тръгват те след мене, -
и вечен им живот дарявам аз.”
Така е бивало и някога, и нине,
през всички времена, години…
——————————
в. „Вестник на вестниците”, бр. 35, 24 май 1927 г.
ВИДЕНИЕ НАД ВАРНЕНСКОТО ПОЛЕ
(Владислав Ягеллонски)
Тихо поле, зеленеещо равно поле,
морският шум занемява до твойте предели,
морският вятър едва те достигнал, люлее,
летният пек тъй спокойно над тебе се стеле, -
сякаш че никога, никаква бурна съдба,
звън от оръжие, тропот от конски копита,
вик на войски устремени под бойна тръба -
тук не са минали, своята участ изпитали.
В твоите топли, дълбоки и тъмни недра,
спят своя сън непробуден, дълбоко заровени,
бурни столетия, в диво променна игра,
белите кости на хиляди, хиляди воини. -
Светлият юноша, яхнал на белия кон,
в своите двадесет, в блян окрилени години,
рицар и крал, отделен от родина и трон,
тук като светло видение гордо е минал…
Минал, загледан в далечна и пламенна цел,
твоята шир обгорил с омагьосани взори -
в твоята пръст тук заровил е свойто сърце,
с буйната кръв напоил твоите черни простори. -
Ето защо днес над твоите тучни нивя,
с ярко-червените макове в тях нацъфтели,
тихият вятър нашепва легендни слова,
летният здрач като син тамян леко се стеле…
——————————
в. „Вестник на вестниците”, бр. 78, 2 август 1935 г.
