УТАЙКИ
*
Изразът „храм на изкуството” е едно от несполучените сравнения, с които ни гощава литературата. Всички храмове на земята са тронове на милостта и убежища на слабите. В капището на изкуството няма милост - там тържествуват силните: то не е храм, а бойно поле.
*
Афоризмът е лост за лесно подигане тежките камъни на истината. Самоусмиването - мека подложка за по-удобното им носене на гръб.
*
Един писател, който дълги години бе писал зле, издаде нова лоша книга. Ако в миналото, казаха критиците, бе написал поне едно хубаво нещо, можеше все пак да му се прости тая глупост.
Друг писател, който бе украсил с дълга огърлица от бисери шията на литературата, също написа несполучлива творба. Тъкмо защото ни е дал по-рано хубави работи, казаха критиците, тая глупост не може по никой начин да му се прости.
*
Има души, които живеят като домашните птици и с подрязани крила.
Има души, които сакато орлите: само мъртви падат на земята - при ножиците, които техните почитатели държат в ръката си.
А има и такива, които като пеперудите сами изгарят крилата си и - умират.
*
В младите страни, дето изкуството е още в пелените си, епигоните обикновено имат по-голям успех от ония, на които подражават. Не може и да бъде иначе: мнозинството читатели там са литературни бебета и имат нужда от сдъвкана храна.
*
Ние напредваме и се развиваме неспирно. Приказката „Извади ми едното око, за да извадиш на брата ми двете” е вече твърде стара и незадоволителна наша характеристика. Тя трябва да се продължи така:
- Не, казал ангелът, щом е за вземане, а не за даване, за да взема от брата ти едно, трябва да взема от тебе две.
- Добре, отвърнал без колебание примерният брат, извади ми тогава двете очи.
в. „Вестник на вестниците”, 24 май 1930 г.
