Чичо Стоян

Хукнало е сиво ярче,
сам-самичко по рид бяга,
а след него ярищарче
го догонва със тояга
и му вика, и му клика:

- А бре, ярче малко, сиво,
лудичко си, да си живо,
но не бягай, че ще майка
щом се върне, да завайка!
Я се връщай, да вървиме,
че тя иде с пълно виме
и от твоите другари
може друг да те спревари,
ти дордето скиташ тука,
млечицето да изсука!

Сиво яре отговаря:

- Аз защо съм на баиря?
Та нали аз мама диря!
Пълно виме да заваря
с млечице да се напия!

- Е, тогаз, върви, дири я -
му отвърна ярищаря -
щом не виждаш отвъд село,
че се връща стадо цело,
щом звънеца й не чуваш,
можеш гладно да нощуваш!

—————————

* Из последната стихосбирка („Птички”, издание Хр. Г. Данов) на покойния родоначалник на българската детска литература. бел. ред.

в. „Вестник на вестниците”, бр. 118-119, 8 януари 1940 г.