Ячо Хлебаров

Делото на нашия именит писател Т. Г. Влайков е доста закръглено и разнообразно, за да можем днес, когато празнуваме неговия заслужен юбилей, да посочим на сегашните и бъдни поколения големия принос в нашата литература и общественост.

Започнал своята дейност в първите дни на нашето освобождение, той ни поднася почти във всичките свои творби разнообразния и характерен живот на българина.

Естествен, непринуден и по-скоро натурален, Влайков във всичките си литературни творения остава нашенец, израсъл всред нашата действителност, бих казал на свои мишци, без ничие влияние отвън.

Може би, че той е най-вече самобитен и любящ хората и картините в живота без подправка и идеализация. Неговите герои са живи, те са израсли в недрата на народа ни и носят всичките добри и лоши страни на нашия живот.

Но у всички има един постоянен стремеж към доброта и вярата, че това добро ще надвие всички неправди на живота. Между новите ни приятели той заема първенствуващо място главно поради своето дело от миналото време.

Той е чужд на всички модерни течения в съвременната литература; не се е приобщил към никоя литературна школа. Цялото негово творчество върви неуклонно в една посока, която му подсказва неговата широка наблюдателност на целокупния наш живот, предимно на тая в нашето село преди войните.

Той върви и след големите наши писатели на миналото и като че ли се явява техен роден другар, продължил голямото им литературно дело.

Към голямата литературна продукция Т. Г. Влайков даде твърде много за нашата общественост. Години наред той редактираше с рядко умение и вещина „Демократически преглед”, списание, което остави голяма следа в нашия живот в течение близо на двадесет години. И до днес това негово списание не бе заместено в нашия живот.

В същото време той имаше сили и време да участва активно. Познавайки добре нуждите и болките на нашия народ, той винаги се явяваше в негова защита и устояване неговите права.

Кой не знае неговите читанки, които близо тридесет години се изучаваха в нашите училища. Делото на нашето народно училище в село винаги е близко до душата му. От тук и онова народническо чувство, което бе откърмено в неговата душа и което бе стимул за творчество и работа.

Любещ нашето училище и нашата книжнина, той от ранни години проявяваше грижи и към нашето читалище. Още като дете той е теглен от читалището и неговата трибуна и по-късно той полага големи грижи за преуспяването му.

Винаги приятел на светлината, той работеше за широка народна просвета и копнееше да види увенчано с успех делото на българското читалище. Когато читалищният съюз изнесе идеята за създаване на училищното законодателство, той бе един от тримата заедно с покойния професор Шишманов, които публично се явиха в защита на тази идея.

Наскоро след 9 юний, нему се отдаде случай да подпомогне създаването на първия закон за народните читалища. Не бих преувеличил, ако кажа, че създаването на този закон е дело негово и на г-н Найденов.

И днес, когато празнуваме неговия юбилей, нека всички читалищни дейци и всички приятели на книжнината и просветата в тая страна да отдадат дължимата признателност на стария и заслужилия книжовник и общественик за голямото му дело по създаване на закона за народните читалища.

в. „Литературен глас”, г. 7, 10.04.1935 г.