Павлина Павлова

…”Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест
ах, те нямат край…”

Когато пея химна, ставам на крака
и сълзи от очите ми напират.
Крило ще вейне ли трицветният байрак,
не знам, но стария му лъв съзирам.

Когато пея химна, всички прадеди
невидими до мене се изправят.
И аз, при допира до техните гърди,
Родината свещена благославям.

Когато пея химна, чувствам как кръвта
пулсира в слепоочията, шушне.
Че тя една е. Да й пазим целостта.
Да не угасва онзи дух хайдушки.

Запейте всички химна. Нека да ечи
надлъж и шир, да стигне небесата.
И горди, под порой от слънчеви лъчи,
помнете, че Родината е свята!