АФОРИЗМИ
Из „Гръмоблясъци” (2016)
Ако работим, за да живеем, не живеем, за да ни работят - светът няма да е пирамида.
Съществува като изчезнал.
Внимавай! Всяка истина води до непредсказуемост. А това е нецелесъобразно - ставаш неуправляем!
Магията на ораторското изкуство: Когато говориш от името на Юда - да ти казват, че говориш от името на Месия.
Цедят те, за да те оценят, че си ценен - докато те изцедят.
Ако човек в действията си е по-малко склонен към саможертва в името на хората - то същият много по-малко би станал жертва на самите тях.
Пропастта между писатели и народ е не по-малка от тази между управници и народ.
На всеки връх си под връх, а под всеки връх - върхът!
Крият факти от историята им - духа им да убият.
Човек е свободен да лавира в агонията си.
Само един слепец може да напише ,,Изгубеният рай”.
Стане ли романът на Оруел ,,1984″ актуален, ще бъде твърде късно…
Плащат си с нашите пари за техните грехове.
Тоталната синтетика убива и последната естественост.
Бизнесът със смъртта е без конкуренция.
Щом растежът на човечеството е лимитиран, то гаврата с човека няма лимит.
Всеки ред от хаос има предел - отново да настъпи хаос.
Литературата е памет на безпаметните поколения.
По-скоро ще изчезнем като народ, отколкото като завист.
Жестокостите на миналото са нещо като спаринг-партньор на идващите.
Технотронната ера е безукорна в заличаването ни.
Незабележимите имат най-много белези, задето не ги забелязват.
Ако социалните антиподи имат общи занимания в сферата на духа - те се изравняват.
Сатирата е гневно отрицание на упадъка в човека.
Очите на безочието нямат очи.
Мярката им за ценност в изкуството ги осъжда.
Тъй краде, че да не бие на очи. Толкова е акуратен!
Художественото слово е в опасност. Може да въздейства.
Борбата срещу наркотрафика е по-скоро битка за него.
Над властта на безвластието няма власт.
Зад всеки диктатор стои по-голям.
От неравновесието на другите винаги са в равновесие.
Варварските народи винаги са имали силен гръб, като алиби за варварството им.
За мъките от писането не си струва завистта. Но за завистта от него си струва мъката.
Самоиздръжката на читалищата е узаконена форма на изнемогването им.
Ако изкуството не беше за избрани хора, нямаше да има толкова случайни в него.
Едно време хората са умирали за идеите си - а сега от роботизирането си.
В днешно време е лудост да си писател. Но още по-голяма лудост е да не продължиш да си.
Най-цивилизованата престъпност е узаконената.
Свободен е. Не зависи от себе си.
Понастоящем светът е плод на най-голямата мистификация, откакто се помни.
Лансират го, не че е писател, а е станал такъв, защото го лансират.
Бъдещето на затворите е гарантирано от малките престъпници в тях.
Глобализмът ни освобождава от опеката на държавата - безкрайно повече да си плащаме - затова, че сме негови.
Глобализират се в агонията си.
Ако едно зло се убие в услуга на най-голямото зло - по-добре да е живо.
Малките народи сме по-качествени в изтребването си.
Величието на Сократ е в написаното за него, въпреки, че нищо не е написал.
Съдбата му на паразит заразява.
Месомелачката на живота не подбира жертвите си.
В морето на живота често истината от дъното не излиза.
Гениален е да се доказва с наглостта си, че хич не е бездарник.
Между едни корумпирани има брожение, че са ощетени спрямо други.
Предимството на животните е, че въпреки че се водим човечество - нашият живот е далеч по-озверен.
Той е голям оптимист. Вярва в бъдещето на самоубийството.
Не може да не се осланя на бъдещето. Поне му гарантира робството.
От неограничените ни възможности - току-виж сме осъмнали и в първобитната ера.
Първобитната ера е нащрек. Не ще оцелели от електронната ера.
За цената си да е себе си, вечно е в дългове.
Жена ти не струва повече от теб, но ти струва далеч повече.
Насилието от малкия екран ни самоизбива.
Истинската литература не е толкова в криза, колкото оценката й.
Политиката в литературата е най-голямата й длъжница.
Отношенията в литературата са като на бойното поле. Отвсякъде те разстрелват.
Все пак трябва да се радваме, че ако не би имало ново небе и нова земя и животът не би ставал все по-лош.
И най-престъпното съзнание си има своята ценностна скала.
Безболезнената екзекуция - филантропията на палача.
Геният на човека създава робота. Гениално да го измести.
За пътя на наркотика странични пътища няма.
От технизацията - и сатанинското в нас.
Талантът в него догонва интриганта.
Няма по-голяма несъвместимост от това, което изглеждат и това, което са.
От извора на невежеството напиване нямат.
Човешкият избор: да нямаш избор.
Някои злини така удрят по нова Европа, че да убият смисъла й.
Там, където никой не си е на мястото, място не можеш да си намериш.
Феодализмът на двадесет и първия век дава уроци на средновековния.
Смърт по невнимание квалифицира лекарите.
Моралът сред учениците убива представата за морал.
Убиват национализма с лидерите му.
Още като студент животното в човека е вече дипломирано.
Гневът от улицата не сваля властта. Подменя я със същата.
Нивелацията е безгранична. Глобализмът гарантира.
Политиката е инкубатор на манипулатори без лице.
За убийството на духовност няма следствие.
Сатанизацията е вездесъща! Облечена е в бяло.
За поколението след нас и мисълта му ще се внася отвън.
Олигархията не търпи чужди. Възпроизвежда се от само себе си.
Сатирата на Оруел е по адрес на бъдещето, което е започнало.
Ако писателската ни мегаломания се учеше от скромността на Чехов, по бихме останали с име.
Персонализмът на Бердяев - антитеза на обезценката на човека.
Туй да бъдат на погребението ти само двамата гробари…- наистина трябва да си Моцарт!
Пред необятния Толстой и светът се снижава.
В космополитния Салвадор Дали се оглежда егото му.
Грехът обожествява.
Голямата височина избистря погледа на орела.
Не подлежи на осъждане до съда на историята.
Историята е пълна с излишък от ненаказано зло.
Доброто е в усмирителна риза.
Колкото е по-низш един човек, толкова по-емоционално изразява първичните си нужди.
