Марко Марков

хайку

***
Снегът не е сняг,
ако над кал не вали.
И над себе си.

***
Не са ли рани
тези устни, любима,
твои и мои.

***
Няма часовник
на тази грешна земя
единствено бог.

***
Смирена жертва -
за всеки палач това
е просто ужас.

***
На хълм погребах
своето куче добро -
то беше верно.

***
Вчера, любима,
погубих сърцето си,
а още съм жив.

***
Радвам се, боже -
днес стихосбирка видях
в една аптека.

***
За да живее,
трябваше да убива.
А има деца.

***
В една усмивка,
взета от теб под наем,
днес преживявам.

***
О, моя любов!
Всички ме гледат така,
сякаш съм двама.

***
Когато умра,
не хабете земята -
тя няма вина.

***
Небето е бог
всемогъщ и всевластен
за всеки селяк.

***
Само минута
в мене живя ти, любов,
а днес си вечност.

***
Обуща пред праг.
Кални са, не ги пущат
да влязат вкъщи.

***
Трябва да стъпчеш
някого или нещо,
път за да сториш.

***
Всичко е спомен,
даже това, което
е бъдеще в мен.

***
Птицата рони
сълзи в небето - и то
става по-синьо.

***
Да бъдеш човек
посред всеобщо добро -
това е дарба.

***
Ти не живееш,
ако приличаш само
на своя живот.

***
Много играчки
имам, но само една
е жива - смъртта.

***
О, този огън! -
с млади, пламтящи очи
и с бели къдри.

***
Птицата гледа
как стрива в дланта си клас
човек в полето.

***
Ти си, поете,
със спирт напоен памук -
рани почистваш.

***
Гранитни устни,
гранитни длани и гръд -
страхливо сърце.

***
Птицата носи
в човка от слънцето жар.
Есенна утрин.

***
Изворът стене,
реката пее и плаче,
морето шуми.

***
Кой те обиди,
сухо дръвче - земята
или небето?

***
Нова година.
Мирише на младост днес
старата къща.

***
Белият люляк
подобно река тече
и в мен се влива.

***
Не трепвай, скала -
на гръдта ти се любят
две буболечки.

***
Какво нашепва
сетният есенен лист,
когато пада?

***
Планинско село.
Мъртви къщи и църква
с камбана жива.

***
Жабите пеят
в морните нощни води,
звездите слушат.

***
Дъжд през зимата,
светли сълзи по бяла,
сватбена рокля.

***
Мек е гранитът
в ръцете на скулптора
плахи и нежни.

***
Водата стене
в твоята лампа, а ти
даже не трепваш.

***
Какво си, пчела?
Мед за всяка трапеза,
за храма - восък.

***
Кафето сутрин -
глътка негърска песен,
която буди.

***
Блести светулка
като камък безценен
върху дланта ми.

***
Някой в небето
яде звезди - и хвърля
костилки по нас.

***
Тихо момиче,
защо крачиш в сърцето
на скитника клет?

***
Блести в тревата
вехтата змийска кожа
подобно ручей.

***
Реката звънти -
напролет брои сребро,
наесен - злато.

***
От тази песен
вали дъжд и разхлажда
чела и сърца.

***
Дъждът си тръгна.
В доволното езеро
облак се дави.

***
Дървото шуми,
само когато и в мен
повява вятър.

***
Скършено клонче,
върху цвета ти кацна
грижовна пчела.

***
Трепетликата -
стройно, светло и гордо,
туптящо хайку.

***
Изтривалката
пред твоя праг, любима,
прилича на мен.

***
Как ли се радва
мостът, когато кацне
на него птица.

***
Смъртта, която
в кръвта ми сладостно спи,
сънува живот.

***
Нищо си нямам,
ако имам смъртта си,
а още съм жив.

***
Мъртвата птица
върху пръстта потрепва
с небе в очите.

***
Шепа стихове
подарих на селяка,
а той ги зася.

***
Все един и същ
селянин ни изхранва
между другото.

***
Вселенско чудо -
доброто е на престол,
злото ридае.

***
Ако можеше
да се завърнеш, река,
при своя извор.

***
Песен ли пишеш
с ноти от трескав огън,
малка светулко.

***
Не я докосвай
с дума дори - крехка е
хризантемата.