Васил Каратеодоров

Ето една книга, която ще остане измежду най-хубавото през този литературен сезон. Написан с вдъхновение, тя отразява едно проникновено вникване в българската действителност, която наистина предлага на писателя богат материал за художествено прсъздаване.

В нея Людмил Н. Вълчанов е успял да обгърне и да осветли художествено някои много интересни страни от българския живот, като ги осмислил с голямата си дарба. Близък до изживяванията на човешкото сърце, той описва с истинско майсторство, със задълбочававане и със сериозност неговите трепети, копнежи и радости.

„Един ден край Дунава” говори направо на сърцето. Това са увлекателни, сочни, добре замислени и сполучливо построени разкази, които са извлечени от богатата рудница на нашия всекидневен живот.

Впечатлителен, тънък наблюдател и познавач на човешката душа, Людмил Н. Вълчанов рисува в тях пъстри, интересни, свежи картини из българската действителност, които приковават вниманието с непосредността на впечатленията, с топлотата и лекотата на повествуването, с психологическата дълбочина и с онова човечно отношение към хората със странна съдба, което изведнъж покорява читателя и което е белег на възвишеност и дълбока духовност.

Художник, който не си поставя за цел да насити белетристичните си картини със силни социални конфликти, Людмил Н. Вълчанов рисува живота такъв, какъвто се е откроил пред неговия поглед.

Той не се увлича по идеализации, грижливо страни от неправдоподобни положения и съзнателно се стреми да не изпадне в положение да подчини художествените си построения на идеите. И затова светът, който се разкрива в „Един ден край Дунава”, е наситен с красота и поезия.

Той е светът на малките хора, на тези, които изживяват често съвсем незабелязано своето всекидневие, в което няма изключителни драми, силни стълкновения и жарки страсти, но което все пак блести от мъдрост, жажда за щастие и благородство.

Хора от периферията на живота, те са дадени от писателя с любов и човечност. Людмил Н. Вълчанов пази в сърцето си братско отношение към тях, което не се свени да прояви - и го проявява естествено, непресторено, с топлота и искреност.

Действителността израства в „Един ден край Дунава” в цялата си внушителност. Тя е изобразена със смел замах, със задълбочаване в проблемите, с истинско вдъхновение.

Избягал от шума и кипежа на столицата и на големия български град, писателят е спрял е глухотата на малките селища, пръснати из далечните краища на родната земя, където тихи, чисти, дори полупримитивни хора - мечтатели, страдалци, романтици - са намерили прибежище.

И в тяхната душа той надниква със завидно майсторство, над техния живот той спира погледа си, за да извезе една красива плетеница от мечти и борби, от ламтежи и надежди, от дребни залисии и копнежи.

Единадесетте разкази, които са поместени в сборника, са пропити със здрав реализъм и са просмукани от дълбока човечност. В тях пулсира истински живот, живеят истински хора, изобразени са лица и събития, които пленяват със своята правдивост.

Каква естественост и убедителност, колко чар и простота излъхват, например, разказите „Един ден край Дунава”, „Черният котарак”, „Нашият Хлестаков”. Или „Буря в тихия кът”, „Бъдни вечер”, „Цветя на улицата”.

А в тях има и тънка наблюдателност, и леко типизиране, и умело разгъване на действието. При това Людмил Н. Вълчанов разказва увлекателно, топло, леко. Той е чужд на афектациите, не си служи със словесни акробатства. Разказът се развива спокойно, естествено.

Наистина, след лиричната повест „Лято” и големия роман в три части „Студенти” - предлаганите разкази в „Един ден край Дунава” окръглят индивидуалността на един много даровит и интересен творец, който притежава свое виждане на действителността и свой свят на художествени видения.

в. „Литературен глас”, г. 14, 20.05.1942 г.