ТРАКИЙСКИ ВЕЧЕРИ
ТРАКИЯ
Ето равнината,
млъкнала отколе
сред дрезгавината,
а отвъд - надоле
слънцето загасва
върху небосклона.
Чуй ме, здрач опасва
като с черна броня
оня зов сърдечен,
който ти ми прати:
ти - сън, аз - далечен
спътник на съня ти!
ПЕСЕН
Помниш ли сега
здрача и снега
в белите поля?
Много сняг валя
в оня късен час,
първи сняг за нас.
Но сега, аз знам,
не личат и там
нашите следи.
Пролетни води
бликат из снега -
помниш ли сега?
ВЕЧЕР
В тази късна вечер
ти мълчиш на прага,
а пред тебе вече
пада здрач и влага.
И унесен в смътни
равнини с пшеница,
слушаш ти как тътне
и шуми Марица.
Но припомнил нещо,
ти едвам се кръстиш
с твоите горещи
и корави пръсти.
ПРИКАЗКА
Да потъна в есенното злато
на небивалото и да чувам
в тишината лебедово ято,
като в приказките да сънувам.
И когато, морен, снема шлема
да ми пее непознато птиче,
и ръцете ми с печал да вземат
сбогом от прекрасното момиче.
Но като призная колко нощи
гасна тя да слуша и да кима,
и да ме запита дали още
по земята светла обич има.
И да се зачуди, че от запад
ида с неполомен щит и с коня.
Аз да й разказвам и да капят
скрити капки кръв под мойта броня.
РОДИНА
Колчем мине лято
с пресен дъх от сено,
името ти свято
тъне във зелено.
Ала щом подхване
есента печален
шепот, то е в рани
и във пламък ален.
Но когато зиме
сняг е наваляло,
свети твойто име,
от снега по-бяло.
Тъй цяла година
името ти нам е
майка и родина,
и олтар, и знаме!
——————————
сп. „Завети”, г. 2, кн. 1, 1935 г.
