Александър Гочев

И най-добрата програма за реорганизация на образованието е обречена на пълен провал при липсата на елементарна дисциплина в училище

Няколко решаващи фактора определят толерантното до идиотизъм отношение към учениците на родители, учители и най-вече на директори. Първият е, че е практически невъзможно да се изключи ученик по дисциплинарни съображения, защото всеки ученик “внася” в бюджета на училището и директорите са първите, които се хвърлят на амбразурата в защита на провинилите се.

Както образованието е задължително по закон до определена възраст така трябва да има и фиксирана родителска отговорност по същия този закон в случаи на отсъствие на ученици от занятия, включително поради изгонване от час за нарушаване на дисциплината.

Най-добре е да има фиксирана глоба, която не подлежи на обжалване. При неплатена глоба в определен срок един от родителите трябва, например, да полага общественополезен труд равностоен на глобата. По закон, автоматично и без право на обжалване. При сегашното състояние на дисциплината кметовете биха могли да намалят съществено разходите за почистването на улици и паркове за един доста дълъг преходен период.

Тази законодателна идея е само за индуциране на неинхибирана дискусия по въпроса за ефективни мерки, нищо повече, почиваща на виждането, че родителите трябва да носят пълна отговорност за поведението на разглезени отрочета, които, както стана безкрайно ясно за четвърт век демократичен преход, по неолибералния канон имат само права и никакви задължения.

Сега малко за правата и задълженията на учениците. Предполагам, че проблемът за правата и свободите на човека и по-специално на ученика е тема толкова фундаментално неотложна и комплексна за едно демократично неолиберално общество, че не остава никакво време за нищо друго, особено за нещо, което би ограничавало споменатите права и свободи, да кажем някакви си там задължения. От гледна точка на една от целите на образованието, да подготвя подрастващите за реалния живот, подобен фокус предимно върху правата и свободите на човека-ученик осигурява максимална неподготвеност за утрешния ден.

Училището трябва да подготвя младите как да “падат”, защото в реалния живот може да се окаже, че за някои (да кажем за повечето) загубите ще са повече от печалбите и правилното “падане” е абсолютна необходимост. Днес, при пазарната икономика с частни компании, започващите работа младоци почти веднага започват да подразбират, че на работното място нямат никакви права, а само задължения, при което собственикът е винаги и единствено прав.

Психологическият шок на пренасянето от неолибералната училищна оранжерия в реалния пазарно-икономически живот е неминуем поради една единствена причина: липса на психологическа подготовка. Тази липса в някои случаи се заменя впоследствие от психиатрическа, а в други по линията “попаднал на хора и станал човек”.

А необходимата психологическа подготовка е най-елементарна: научи се да си изпълняваш задълженията след което, останалото, е тъй наречената “свобода”. Формулировката следва от нереализуемостта на идеята за “абсолютна свобода”, поради факта, че около нас, в реалния живот, има ограничения от всякакъв род, които е невъзможно да бъдат отстранени, а могат само да бъдат пренебрегнати. Със съответните физиологически и психологически последствия.

Горната елементарна психологическа подготовка се започва от родителите (”първите седем години”) после в училище. Първото и най-елементарно задължение в училище, още от първи клас, е да седнеш на местото си и да слушаш как говори учителя или твой съученик, без ти да говориш, без да вдигаш шум и без да ставаш от местото си без разрешение. Това се нарича елементарна дисциплина. Тя е толкова елементарна, че без нея няма училище. Без нея може да има, например, неолиберално сборище, което горе в министерството да се води за училище, но и това ще е до време. И това време, както пишат по вестниците, май вече е дошло.

При наличието на дванадесетгодишна тренировка в областта на елементарната дисциплина излизаш психологически напълно подготвен за реалния живот, в който, както всеки е изпитал на собствения си гръб, има доста задължения и много малко права, повечето от които не могат да се реализират главно поради борбата със себеподобните.

Сравнете тази идилична картина с конкурентната борба на група млади индивиди научени само да се борят за правата си без да са чували за някакви си там задължения или ограничения. Битката е достойна за перото на един съвременен драматург, а съответната драма веднага би намерила място във всеки съвременен неолиберален театър.

Предполагам, че горното може да се стори на някои елементарно и/или тоталитарно, в което няма нищо чудно, защото всичко анти-неолиберално рефлекторно се определя като тоталитарно. А, че е елементарно - елементарно е. Става дума за елементарна дисциплина, нали, и за нищо друго. Просто да се чудиш как без нещо толкова елементарно може да няма училище. И най-елементарно цивилизовано поведение, между другото.