Райна Каблешкова

Генерал Димитър Илиев Кацаров

(1866 - 1958)

Димитър Кацаров е син на свещеник Илия Кацаров, поборник от Априлското въстание.

През 1883 година, завършвайки Софийската класическа гимназия, той постъпва в техническото отделение на Военното училище. Назначен е на служба в ІV артилерийски полк, а през 1888 г. е адютант на полка. След издържан конкурсен изпит в 1892 г. поручик Кацаров е изпратен да следва щабсофицерски курс във Виена. След две години е произведен в чин капитан.

Командироват го в град Есен, Германия, за изписване и приемане на артилерийски боеприпаси. Той води преговори с оръжейните заводи „Круп” за закупуване на оръдия за българската войска и тежковозни коне за армията.

Есента на 1903 година Кацаров е вече майор, приведен за батареен командир в Берковица, а от 1906 година - на служба във Враца. 1911 година го заварва като помощник-командир на полка. В характеристиката му от тези години е записано: Строг, крайно справедлив и въздържан, любезен, откровен и предан на другарите си.

През лятото на 1912 година го виждаме като помощник-командир на V артилерийски полк в Шумен. Там го сварва мобилизацията за Балканската война. При тръгването на полка в поход Кацаров се обръща към войниците с думите: „Братя, войната срещу Турция е обявена. На велик подвиг ни праща отечеството! Ние отиваме на война да освободим своите братя. Бъдете храбри! Дълбоко вярвам, че ще изпълним честно клетвата си. Победата ще бъде наша!”

С поверения му полк подполковник Кацаров взима участие в боевете при: Ески Полос - 9. Х., Петра - 10. Х., Караагач - 1-17. Х., където става пробивът на фронта. На 18 октомври по негово предложение и под негово командване се формира отряд от две дружини и две батареи, които настъпват към Бунархисар и атакуват откъм фланга предните части на ХVІІ турски корпус. Турският корпус обхожда десния фланг на Дунавската дивизия. Отрядът бързо и незабележимо се движи към фланга на неприятеля, предизвиква паника и го принуждава да отстъпи. За тази отлично проведена военна операция Димитър Кацаров е награден с Орден за храброст ІV степен.

В началото на декември 1914 година полковник Кацаров е командир на ІV артилерийски полк, а през 1915 г. - на първа артилерийска бригада. Участва в боевете при Пирот, Власотинци, Лесковац, но в трудните тежки условия заболява от плеврит. Все още неизлекуван, заминава на Добруджанския фронт - септември 1916 г., но тук отново здравето му се влошава, което го принуждава да напусне строя.

По-късно му възлагат да организира артилерийска школа в Сливница, а в 1918 г. е издигнат в чин генерал-майор и началник на артилерията в България, после е инспектор на артилерията.

Генерал Кацаров вижда тежкото бъдеще на страната ни и подготвяното обезглавяване на мирните договори. Той не може да се примири със заповедта да дава сведения на комисията от чужди офицери за въоръжението на нашата армия. Това го кара да се пенсионира по собствено желание на 53 години, тъй като отказва да предаде българското оръжие на победителите.

По време на всички боеве и сражения той живее в окопите с войниците си рамо до рамо с тях, а те го уважават и обичат.

Димитър Кацаров сътрудничи на вестници и списания по различни въпроси от общопатриотичен характер, дългогодишен председател е на ловната организация у нас и почетен подпредседател на българския Ловно-рибарски съюз.

Генералът е автор на научните трудове: „Спомени от Балканската война”, „Спомени от Съюзническата война”, „Ръководство по въоръжението на полицейската стража”. Прави преводи от немски език на: „Тактика на полската артилерия” от ген. Роне, „Наставление за стрелбата в пехотата в Германия”, „Упътване за стрелковата подготовка” и др. ценни трудове за военните специалисти в армията за онова време.

Христо Кесяков

(1968 - 1934)

Кесяков е възпитаник на Българо-католическата гимназия в Одрин, завършва правни науки с титлата доктор в Лвовския университет в Полша. Завръща се в България и на 21 години веднага е назначен за член-съдия в Софийския окръжен съд, по-късно е повишен за член на Апелативния съд.

Избран за кмет на Копривщица, се прибира в родния дом и цели петнадесет години кметува, служейки авторитетно и честно, уважаван и обичан от съгражданите си.

Със солидни познания по полски език и литература, Христо Кесяков е един от най-добрите преводачи от полски език у нас. Доктор Кесяков ни съобщава ценни исторически сведения, превеждайки дневниците на полските пътешественици, минали през ХV-ХVІІ век из българските земи. Той сътрудничи на списание „Труд” с материалите „Славянобългарски ръкописи, пазени в Краков”, „Черти от живота на архиепископ Петър Парчевич”; превежда в „Полско-български преглед”, „Наука”, „Деница”, „Средногорие”; сътрудничи и на вестниците „Дума”, „Свобода”, „Народен глас”, „Мир”, „Братско слово”, „Пловдивски общински вестник”.

Поканен при списването на „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица” от архимандрит Евтимий Сапунджиев, Кесяков предоставя ценните си проучвания „Заселване на Копривщица” и „Коприщица или Копривщица”.

Освен полски, той владее латински, френски, руски, немски. Копривщенецът е редовен дописник на полските илюстровани списания и вестници. С редица свои статии съдейства да се запознаят чужденците с нашия бит и обществен живот.

Като самостоятелни издания излизат книгите на д-р Христо Кесяков „Поглед върху стопанския живот в Пловдив през ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ век”, „Пловдивските първенци Чалъковци”, „Побългаряване на гр. Пловдив”, „Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови - потекло, живот и дейност”.

Професор Андон Пейчев Геров

(1904 - 2000)

Андон Геров произхожда от рода на Найден Геров. Останал на тримесечна възраст сирак, той от малък работи и учи. През 1922 година завършва копривщенската гимназия и постъпва студент в Агрономическия факултет. Любов към земеделската наука му вдъхват професорите Георги Бончев, Николай Стоянов, Иван Странски, Жельо Ганчев. Дипломната му работа е поместена по искане на професор архимандрит Евтимий Сапунджиев в Юбилейния сборник на миналото на Копривщица, тъй като има приносен характер, касае животновъдството в района. Той определя тревостоя и ботаническия му състав в околностите на града, важни фактори за развитието на животновъдството в селището.

През 1928 година Андон е ръководител на секцията по говедовъдство и овцевъдство в държавния завод за добитък „Клементина” край Плевен. Три години след дипломирането си като агроном е изпратен на специализация в Германия, най-напред във висшето земеделско училище в гр. Халена Заале, а после в опитната станция по овцевъдство „Руледорф” край Берлин. Съвместната му работа с доцент Карл фон Патов оказва благоприятно влияние за развитието му като млад учен. Под негово насърчение Геров написва на немски език първия си научен труд. „Принос за опознаване на българското сиво говедо”, публикуван в немско списание. Той споделя: „Тези животни бяха моят научен свят. На тях посветих своя живот”.

Младият агроном завършва специализацията и се прибира в България, отново в „Клементина”. Там усилията му са съсредоточени към селекционирането на сиво искърско говедо в млечно-работен месен тип. За съжаление една заповед го принуждава да замине за Плевен като районен инспектор по скотовъдство. Научната работа продължава да го влече и една щастлива случайност му дава възможност да се яви на конкурс за директор на държавното депо за добитък „Каяборун” край Ямбол. Тук работата му осигурява относителна самостоятелност, дава възможност за нови експерименти и желанието на Геров да оправдае доверието на своите учители.

Под неговото ръководство депото се превръща в своеобразно семепроизводно стопанство. В „Каяборун” е сложено началото на опитно стадо от местната бакъреночервена карнобатска овца, която се разпространява из цялата страна. Там той остава до началото на 1938 година.

Поканен отново на работа в „Клементина”, но като директор, опитният вече специалист съчетава ръководно-административната работа с научната. След дългогодишен труд и прекарани безсънни нощи Андон Геров подобрява местното сиво говедо и го превръща в млечно-работен месен тип.

След като участва в Отечествената война и се завръща от фронта, професорът е назначен за директор на централния институт по скотовъдство в Стара Загора. Резултатите, постигнати от него от кръстоските на сивото искърско говедо и швейцарското кафяво, показват оптимално съчетаване на ценните биологични стопански качества на подобряваната порода с породата подобрителка.

Големият принос на учения при създаване породата българско кафяво говедо е разработеният и приложен метод на възпроизводително кръстосване на създадената от него школа от научни сътрудници и селекционери.

Авторско свидетелство от 1982 година, издадено от Института за изобретения и рационализации в България, признава българското кафяво говедо за порода, създадена от колектива на Андон Геров.

Присъствието му в българската селскостопанска наука е безспорно. Основните проблеми с голямо значение за теорията и практиката на говедовъдството професорът е отразил в 125 научни публикации и пет книги. Геров работи още и по проблемите на машинното доене, на промишлените методи за отглеждане, начините, типовете дажби и нормите на хранене на отделните категории говеда.

През май 1998 година председателят на Академията на селскостопанските науки при БАН връчва диплом на професор Геров, с който е удостоен със званието “Почетен доктор на селскостопанските науки” за изключителни постижения в земеделските науки и производството. Това е първата почетна степен в животновъдството и в системата на селскостопанската академия.

Отличителните черти на професор Андон Геров са пословично трудолюбие, честност, голяма работоспособност, висока нравственост и принципност. Той е готов винаги да помогне на младите, които навлизат в науката с мъдри съвети и препоръки. Крепи го мисълта, че е изпълнил своя дълг пред отечество, наука и роден край.

Науката е труд, много труд, всеотдайност и смелост - казваше той и може да се твърди, че това беше и неговият девиз.