Гавраил Хрусанов

Гавраил Русков Xрусанов, български педагог, професор, преводач, е роден на 19 октомври 1906 г. в с. Жеравна, Котленско. През 1935 г. издава белетристичната книга „Чада на Разбойна”, сътрудничи на сп. „Гребец” (Стара Загора) и други литературни издания. Основно се занимава с проблеми на педагогиката и учебния процес. Превежда редица руски и немски автори, писали на педагогически теми (Хелмут Фауст, 1975; Ив. А. Каиров, 1948; Ив. Духовни, 1953; Борис Есипов, 1963; Анна Люблинская, 1975 и др.). Автор на учебници - „Педагогика. Учебник за студентите-педагози” (1965), предговори, статии, съавтор на много книги, сред които „Педагогика” (с В. Данаилов, Ив. Иванов, 1960), „Някои въпроси на политехническото образование и нашата практика” (с Тотю Георгиев, 1960), „През сърцето до ума. Художествено четиво в началния курс” (с Иванка Бориславова, 1971), „По нов път. За литературно-естетическа насоченост на обучението по четене (с Иванка Бориславова, 1975), съставител и редактор на художествени книги („Писма от затвора” от Цанко Церковски, 1932; „Избрани творби” от Цанко Церковски, 1951), учебници, методически и дидактически подобия. Автор на книгата „Светлини и сенки. Мисли за нашата смяна” (1964) и др.


Публикации:


Проза:

КОПНЕЖ/ брой 85 юни 2016