(Христо Мандев на 80 години)

Никола Иванов

Сборникът с поезия на Христо Мандев е с избрани негови стихове по случай юбилея му. Творбите му показват, че той е преди всичко поет с лирическа нагласа. За това говори цялостното му досегашно поетично творчество. Просто така е устроен творчески. Всъщност и поезията му за деца и прозата му подчертават тази особеност.

Христо Мандев пише поезия вече повече от 50 години. Той създава първите си стихове в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век и продължава и до днес.

Макар че годините, когато този автор навлиза в лириката ни съвпадат с превес на ентусиазма и прекаления патос, той не се увлича от общия повърхностен лозунгов оптимизъм.

Неговата поезия не е трагична или силно драматична, но в стиховете му присъства и драматичното начало. В поезия му можем да говорим за драматичен оптимизъм:

Мъгла и дим, намръщен ден,
не радват никога душата.
Но зная аз, че щом си с мен,
далече бяга самотата.

(„Ти си слънце”)

Стихотворението е от 1965 година. Убеждаваме се как лирикът успява да преодолее шлагерността и баналността, а романтиката е без лековата сладникавост.

Христо Мандев е планинар, природолюбител, скаут и затова е естествено стиховете му за природата да са преобладаващи в творчеството му. Силно е началото на стихотворението „Недей”:

Недей посяга с брадва на дървото,
че без дърво гората обеднява.
Недей прокужда птица от гнездото,
че без гнездо сърцето леденее.

Веднага се появява асоциацията с великолепното стихотворение на Андрей Германов „Изсичането на Лонгоза”. Впечатляват и стиховете от „Морни криле”:

От дълъг полет в сините простори
прибира птица морните криле
в гнездото топло, сгушено отгоре
навръх топола в сънното небе.

Впечатляваща свежест усещаме и от „Копнеж”:

Планинско утро. Полъх свеж
погалва нежно планината,
разпалва моя мил копнеж
за чудна песен неизпята.

Лирическият Аз в тази поезия се чувства част от природата, слива се с околния свят.

В стиховете на Христо Мандев съжителстват болката и радостта, но той предпочита светлите тонове пред мрака на нощта. Не позволява трайно и продължително да го завладеят мрачните настроения, а бърза да се измъкне от тях и да ги преодолее.

Мрачните настроения понякога се прокрадват, но те са краткотрайни и временни, поетът бърза да напусне тъмните зони на преживяванията. Просто този поет така е устроен психологически, творчески. Откриваме и символистични елементи в неговата лирика.

Лириката на Христо Мандев е естествена, непресторена, стиховете са без преигравания и маниерност. Той не прибягва до сложни метафори, които предполагат интелектуални усилия при общуването с поезията му.

Без да се правят каквито и да е сравнения и съпоставки трябва да кажем, че този поет е в традицията на предходници като Вазов, Кирил Христов, Славчо Красински, Петър Алипиев, Андрей Германов и сходни поети от националната ни лирика.

Темите и мотивите в лириката на Христо Мандев са традиционните за поезията, но емоцията е лична, индивидуална, специфична и автентична. Макар да ги интерпретира по тривиален начин, този поет успява да добави и свои щрихи към познатото и създаденото преди него. Защото никой не идва в литературата на празно място.

Христо Мндев е Председател на Дружеството на писателите в Габрово. По случай 80-годишния му юбилей нека му пожелаем здраве и все така да изразява себе си в лириката и творчеството, което създава.

Христо Мандев, „Хоризонти”, сборник поезия, Изд. “Фабер”, 2016 година.