Стилиян Чилингиров

Преди три години и нещо - на 25 януари 1930 год. - почина в Сливен на 64-годишна възраст един от нашите поети, чието име почти не се знае от младите поколения. Незабелязано си отмина той в Божите селения, без някой дори да каже две думи за него и за неговото дело.

Може би само неговите съграждани почувстваха загубата на един наистина достоен свой близък, комуто и до последните дни на живота не бяха чужди културните инициативи на града.

Отличен учител и читалищен деец, Захарий Киров даде всичко, което можеше да се иска от него - и опит, и воля за работа, и устрем към народна доброчестина. Трябваше човек да го познава добре, за да разбере колко много топлота и пламък се криеше в тоя на вид суров и студен човек, да се убеди за излишен път, че не всякога външността е огледало на душата.

Започнал към края на 80-х години, Захарий Киров принадлежи към оная група наши поети, които тръгнаха по стъпките на Вазова като негови епигони, нещо повече - като негови подражатели в истинския смисъл на тая дума. Ведно с имената на Мирчо, на Ил. Венев, на М. Москов, на Карапетров, на Ал. Узунов и др., неговото име се вестяваше често в не едно от нашите първи списания тогава.

Тромав и сухопарен, стихът на всички поети бележеше едно усилие - усилието да се прекърши езика, като се направи годен за поетически изказ. За жалост това не им се удаваше напълно, както не се удаде и на Величкова, който с Вазова наедно можеше да се брои за техен учител, ако по някой път и да изненадваха с езикови построения, на които би могъл да им завиди и най-изисканият днес поет.

И каквото и да се рече за тия пионери в областта на поезията, видно място между които заема Захарий Киров, не може да не им се признае заслугата, че те подготвиха почвата за една генерация поети, от чието творческо дело се започна истинският възход на нашата поезия.

Струва ми се, че без тях би останало празно пространството между Вазова и Яворова, например. По-малко биха били затвърдени и Вазовите мотиви, за да се почувства потребата от други, заченки от които почнаха да се проявяват в някои от стихотворенията на тия поетически ветерани.

Не малко допринесоха те и със своите преводи на чужди прозаични и стихотворни произведения. С тях те разшириха поетическия обсег на скромния наш читател и му открехнаха дверите на чуждите поетически съкровищници.

Не малки заслуги има Захарий Киров и като автор на учебници. На неговия труд ние дължим и граматики, и читанки, които колкото малко разпространени и да бяха, са все пак един благороден влог в усилията ни за езиковото и книжовно образование на нашата младеж.

С тия няколко реда, които далеч не са и опит за характеристика, аз искам само да напомня за Захарий Киров по случай тригодишнината от неговото кончина и да се преклоня пред пръстта му с пожелание неговото творческо дело, както и делото на съвръстниците му в поезията ни, да не бъде така пренебрегвано, както е било пренебрегвано досега.

Преди да се поклоним на височините, които се издигат пред нас, ние сме длъжни да се преклоним пред низините, над които се възвишават те и които са първото стъпало за техния възход. Ето така струвам аз.

в. „Литературен глас”, г. 5, бр. 200, 25.06.1933 г.