Ирина Велева

ПОНЯКОГА И МЪРТВИТЕ ЗА ЖИВИТЕ ПЛАЧАТ

Не се знае кое е тук и кое е оттатък.
Къде има рай и къде има мъка.
Къде има среща и къде има разлъка.
Затова понякога и мъртвите плачат.
И плачът им е дъжд, който в душите ни пада.
И после е чисто и малко е тъжно,
Но след душевния мрак непременно ще съмне.
И ще видим пътя, който ни води оттатък.
Но не ще разберем никога кога мъртвите плачат.

СТРАХЪТ ОТ БЛАТОТО

Страхът от блатото държи те буден.
Но в миг разбираш, че вече си потънал
и с жабите ти крякаш в хор. И като жабите говориш.
Дори мечтите вече са удавници.
Дори мечтите затънаха и в тебе не говорят.
И мислите са вече чужди. И мислите са като тръстика.
В унисон си с всички други.
В унисон с другите. - Загинал.

Страхът от блатото е вече страх
да не си от другите различен.
Затова се укоряваш, когато кажеш нещо по- различно.
И няма принцове, нито пък принцеси - да стане чудо.
Така загиват дори и тези, които дълго се страхуват.

И вече сънищата са ти жабешки.
И жабешки ти стават целите.
В зелен костюм. В крякане.
До ден последен.

БЯХ

Птица бях.
От птица превърна ме в рана.
В стъпките на дните аз кървя.

Ти - светлина и непрогледен мрак.
Устните ми те проклинат и зоват.

Птица бях.
Сега съм само скръб.
Ти - любов. Ти - моя смърт.

МОЛИТВАТА НА ТОПЛИЯ ВЯТЪР

Топлият летен вятър
с нежните нощни пръсти.
Кожата ми помни твоя допир.
Кожата ми пропита е с твоите устни.

За кого ли се моли вятърът?
За мен ли се моли -
с тъмни ръце и невидими пръсти?

Топлият вятър
в косите ми леко се сгушва.
За мен се моли вятърът.
За мен и за твоите устни.

ЖИВОТ В ГЛАГОЛИ

Да се родиш.
Да живееш с мечти.
Да умираш в миговете.
Да възкръсваш в миговете.
Да се влюбваш.
Да разлюбваш.
Да се отчуждаваш.
Да остаряваш.
Да погребваш мечти.
Себе си по малко да погребваш.
Да срещаш изгреви.
Да изпращаш залези.
Себе си да срещаш.
Себе си да изпращаш.
Да се разглобяваш.
Да се стопяваш.
Да вдишваш въздух.
Да издишваш въздух.
Да издъхнеш.