ЗАМИСЛЕНИЯТ ХЕРАКЪЛ
Колкото и да се прехласвам по митологията, Херакъл никога не ми е допадал с тази тенденция да се възпява грубата сила. Не знам по какъв принцип се изграждат митовете: безобидни преразкази на народни поверия ли, внушения ли, фантазия или философия?
Понеже съм недоверчива, простодушният захлас ми се струва не чак толкова простодушен, простъпките и делата на богове и герои - преднамерени, но добре замаскирани. Движим се уж в приказна гора, а всъщност то е гора от символи и не ни ли се надсмиват древните гърци над варварската наивност и желание всичко да бъде просто и ясно?
Така стигнах до убеждението, че Звес неслучайно е дал бащинство на Херакъл; искал е да създаде един „образец”, един „модел” по свой образ и подобие, но… смъртен, тоест унижаван, докогато издържи, и винаги застрашен от немилост.
Вседържецът е мислел за поверения си народ, комуто е бил нужен херой, за да се освободи от тежките унаследени и придобити страхове. Загрижен и ръководен именно от такива съображения, виждам Зевс да се преобразява в Амфитрион, за да се примъкне в семейното му ложе и невинната почтена съпруга Алкмена да стане майка на хероя от древността.
Всъщност митът е внедрен така яко, че от няколко хиляди години не е излизал от употребление. Ползвали са го драматурзи, керамисти, художници и скулптори, идеолози и поети, независимо от вероизповеданието и политическата си принадлежност, раса и цвят…
Но като разлиствах веднъж сказанието за Херакъл, се натъкнах на някои дребни епизоди, вмъкнати сякаш небрежно между фантастичните му подвизи - епизоди съвсем различни, реалистични.
Съдят например юношата Херакъл за убийство. Както се знае, кентавърът Хирон му преподавал всички науки, а Линос - син на Аполон - го учел да свири. Веднъж се отнесъл строго към него, Херакъл се разгневил, цапнал го с китарата по главата и умъртвил.
Епизодът е толкова лаконичен, та не може да се разбере дали тогавашният закон е защитавал малолетните престъпници, дали съдиите са го окачествили като невменяем или пък точно обратното: били респектирани от „логиката” на царския син, бъдещ герой.
Той уж се защитил пред съда само с един цитат от учителя си по стрелба Радамант: „Който понесе удар, може да отвърне с удар!” - бил учел Радамант. По време на делото той бил единият от съдиите!
Последвала оправдателна присъда, но за всеки случай Амфитрион, който пред обществото продължавал да носи семейни отговорност за Херакъл, прекъснал учението му и го изпратил в гористия Киферон, за да се занимава със скотовъдство или, просто казано, да пасе добитъка.
По това време обаче Херакъл взел да става известен с подвизите си толкова нашироко, та един цар решил да си осигури наследници от него като „чиста раса”. Без героят да се усети, в постелята успял да вреди при него и петдесетте си дъщери…
Вторият смущаващ епизод от биографията му е от дните на семейно благополучие: вече се бил оженил за Мегара, дъщерята на Креон, вече тя му била родила трима сина, когато ненавиждащата го Хера низпослала богинята на лудостта - Маниа… Тя овладяла Херакъл и в състояние на пълна невменяемост той убил както своите деца и жена си, така и децата на брат си…
Впоследствие съзнанието му се прояснило, изпаднал в дълбока скръб и разкаяние. (Защо тъкмо този сюжет е избрал Еврипид за трагедията си „Безумният Херакъл”? Не вярвам да е искал да го демитологизира. Може би е търсил човешката страна?) За да изкупи греховете си, Делфийският оракул го посъветвал да постъпи за дванадесет години на служба при своя съперник и да извърши прочутите дванадесет подвига…
Третият епизод е още по-кратък. Херакъл пак бил връхлетян от безумен гняв, изпратен му от Хера. В гнева си спомнил оскърблението, което някога бил понесъл от бащата на своя приятел и гост, невинния Ифитос и го хвърлил от високите скали на крепостта Тиринт.
Този път и Зевс бил възмутен, та кризата продължила дълго. Пития го накарала да се продаде в робство на лидийската царица Омфала - от една страна, за да се изцери, от друга - за да припечели нещо и да обезщети бащата на убития Ифитос. Така, облечен в женски одежди, в подножието на трона на Омфала, Херакъл или предял с хурка, или въртял чекрък. (Спори се само за оръдието на труда).
Не бих си спомнила за тези епизоди от живота на героя, ако веднъж във Видинския археологически музей не бях видяла един необикновен мраморен Херакъл: без боздуган - атрибута на бореца, седнал, тъжовен и замислен. Така го бяха и кръстили археолозите: „Замисленият Херакъл”.
Изоставил митовете и легендите, творецът-реалист, скептик и психолог - се бе опитал да види под грамадата от мускули не „модела” на Зевс, а един себеподобен, жален, грешен и болен брат…
