Ненчо Илиев

Из „Фейлетони” (1910)

Ако кажа, че Народно-либералната партия е единствената, която е проявила широко творчество през своето властване, всичките й привърженици ще отговорят:

- Да, това е истина!

Колко километра железници е построила тази партия и колко кубически метра сгради е издигнала - не ще изчислявам, защото нямам намерение да откривам колко пари са спечелили предприемачите. Нека с това се занимава анкетната комисия.

Но да се убеди всеки до какви големи размери е достигала строителната политика на стамболовистите, достатъчно е да отбележа факта, че и севлиевци са били щастливи да видят в града си издигната една модерна баня.

Всеки ще оцени това благодеяние, ако знае, че цели столетия телата на севлиевци не са се докосвали до топла вода. И гражданите на този забравен край са били принуждавани всяка година да чакат Петровден, за да се нахвърлят в реката.

Когато пръв път задими грамадният комин и изсвири свирката на банята, целият град се събра да види една от своите мечти реализирана и всеки бързаше да се окъпе повече от любопитство, нежели от любов към чистотата.

Но благодеянието на стамболовистите не се изчерпа само с банята. Направиха те и множество чешми из града. Същите машини, които доставяха вода за банята - доставяха и за чешмите. Ала по някакво чудо на механиката всичкото масло, което в огромно количество машинистът сипваше в машините, излизаше плувнало над онази вода, която градът черпеше от чешмите, и когато наставаха пости, севлиевци, поради религиозно усърдие, се отказваха да пият вода.

Освен това децата на бедните родители, като нямаха играчки, по цели дни си играеха с крановете на чешмите. Общината постави на всяка чешма по един стражар, но децата с несъкрушимото си постоянство пак успяха да развалят всичките чешми.

Когато градът, макар и съвсем рядко, се удостояваше с посещението на някой министър, общинският съвет издаваше заповед да се пусне свирката на банята непрекъснато да реве и градският часовник да бие.

В подобни тържествени случаи чудовищният и оглушителен рев на банята, съпроводен с непрестанните камбанни звонове на часовника, караше целия град да излезе вън от себе си - в околностите - за да посреща високия гост.

Огромният казан на банята, който отопляваше водата за къпане и произвеждаше пара за движение на машините, по липса на каменни въглища поглъщаше цели гори дърва. След кратко експлоатиране на банята общината се убеди, че тя самата е обект на експлоатация и че от нищожните доходи не може да се поддържа само персоналът, а камо ли алчният казан, който бе зинал като политическа партия, двайсет години невиждала власт. И ето защо общинарите се изхитриха. Те почнаха да отдават банята на наемател, но скоро, за нещастие, фалираха всички севлиевски предприемачи.

Една от главните причини за малките доходи на банята бе смъртта на една млада булка, за която лекарят се произнесе, че е умряла от простуда. И макар че булката не бе се къпала никога, една баба се прекръсти и рече:
- От банята е умряла горката!
И след това, щом умре някой, бабите твърдяха:
- От банята!…
- От банята - поемаха всички.

И бързо се понесе из града, че банята със своята вряла вода сее смърт. И числото на ония, които се къпеха, ежедневно намаляваше. Щом умре някой, бабите разпитваха не е ли ходил на баня и достатъчно бе да узнаят, че поне еднъж се е къпал, за да се произнесат едногласно:

- От банята!…

И банята във въображението на севлиевци извикваше ужас, като че тя бе самата смърт. И никой не отиваше вече да се къпе. Отиваха твърде рядко само онези, които никога не ходеха в църква. И в скоро време банята с баснословните си разходи и смешни доходи достигна до такова плачевно положение, че не само без наем, но дори и пред съгласието на градския съвет да плаща на предприемачите - никой не се решаваше да я наеме.

Тя остана затворена и се оказа безсилна да сломи непобедимата вражда на севлиевци спрямо топлата вода. Десетки години никой не се погрижи за нея.

Сега тя е вече развалина. Свирката занемяла отдавна печално стърчи, дори и царят да мине през града, тя няма да зареве. Покривът е пробит; стените разрушени; цялата сграда прилича на преждевременна старина и служи за скривалище на бухалите. Обаче ония, които взеха участие в нейната постройка и които по случайно съвпадение едновременно си издигнаха къщи - къщите им за дълги времена ще останат здрави.