ОТКРОВЕНИЕ
ПРИЮТ
Непроходима гора,
приюти ме в твойта обител -
далече от хора овълчени.
БЕТОН
Между четири стени
в многомилионен град -
прегръщам самотата.
ЛЮБОВЕН МОСТ
Вървим един към друг
по мост като дъга
над прималялата река.
ЗАВИСТ
Защо така си изтормозен -
на ближния успехът ли
е толкова голям?
ЗАТВОР
Телефонът отново звъни - не се обаждам.
На вратата ми някой звъни - не отварям.
Кой ще отключи портите на моя затвор?
СРЕЩА
На Елена
…Колко дълъг бе пътят - кръвта ни
към себе си път да намери отново:
погребението на твоя светъл баща…
ДОКОСВАНЕ
Въздиша вечерният парк:
очите на гърдите ти
очите ми целуват…
ПРИЗНАНИЕ
Как да ти кажа,
че те обичам, когато
пред теб онемявам?
ОГЛЕДАЛО
Толкова самота
в сините ти очи,
в които се оглеждам!
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Есента е толкова далече…
Защо се прощавам
с моя несбъднат живот?
ОТКРОВЕНИЕ
Толкова въпроси към теб -
преглътнати в мълчание…
Какво искаш да ме попиташ?
ОПОЗНАВАНЕ
Открехваш вратата към себе си,
искаш бавно да вляза…
Опозна ли ме вече?
СЪЖИВЯВАНЕ
На Неза и Илиян
Каква бездиханна бездна от самота!
Няма с кого да споделиш, че си жив…
А близостта помежду ни ме съживява!
САМОЗАЩИТА
Яви ми се Господ
и ми поръча да бъда
единствено себе си!
ЕПИТАФИЯ
И двамата от този свят ще отпътуваме.
Но оцелелият ще го боли за ближния…
Обичам те… и искам да си тръгна пръв!
