Александър Гиргинов

И все пак някога върху нашата нещастна измъчена земя ще възтържествуват човечността и правдата. Сянката на кървавия демон на войната ще изчезне, стопена от светлината на великата братска любов.

Нашата малка планета от арена на злото ще се преобърне в храм на красотата. Ще се забрави кървавата история на човечеството. Епохите ще се именуват не с имената на разрушителите на човешкия напредък, а с онези на великите строители на културата.

Едно от най-светлите имена измежду зидарите на днешната култура е това и на гениалния писател Джек Лондон.

Неговият къс живот вряза дълбока бразда в световната литература. Той даде най-яркото табло из живота на съвременния човек.

Джек Лондон не е мода, тръгнала да обикаля света, подтикната от някакво сляпо подражание!

Джек Лондон не е шлагер или сензация, наложена чрез фокусническа реклама!

Джек Лондон - това е кондензираният дух на днешния човек, Дух - неспокоен, бушуващ, преситен от противоречията на досегашното, горящ от неудържима жажда за утрешното.

За днешния човек земята е малка, тя не е вече terra incognita. Той обхожда Аляска, скита по бреговете на Юкон и после слиза долу на юг в Огнена земя. Ето го в столицата на Англия, а оттам в страшните Соломонови области.

Той обикаля малкото земно кълбо и търси златни залежи, за да откупи с тях поробената правда и истина, за да съгради храма на красотата, за да издигне човека до онази висота, която му е отрдена от силата и величието на неговите разум и чувство.

Джек Лондон е символът на великата енергия, спотаена в човека, той е олицетворение на непоколебимата свръхчовешка воля, която всичко може и всичко постига. Той е същевременно и тържествената хармония на човешкия дух и тяло.

Джек Лондон не само обходи земята, но той преброди и всички кътчета на човешката душа и надникна в нейните тайни.

Израснал из тинята на живота, той се издигна чрез крилете на своята мисъл до предела на свръхпостижимото.

Двадесет години се изминаха от неговата смърт, а хората вече създават легенди за живота му, така става само със свръхчовека.

Ще минат години и векове, и неговото име все повече ще се разраства, чарът от неговите творения ще опива хората, и животът на този верен син на земята ще бъде знаме за търсачите на човешкото в човека.

в. „Литературен глас”, г. 9, 23.12.1936 г.