Благовеста Касабова

За да достигне успеха на романа си „Стамболов: воля за държава” Бойко Беленски извървя дълъг път на развитие и утвърждаване като талантлив белетрист. Важна първа крачка - за мен, той направи с романа си за Петър Делян „Поличба” и последвалата я „Веда за Орфей”. В тези два романа той видимо и осезателно подсказа, че умее да прониква дълбоко в климата и атмосферата на епохата, в която се развиват действията и събитията, открояват се водачите - политици, държавници, родолюбци, хора на духа. Също - да се докосва до сложността на човешката психика, драматичните конфликти на времето, народопсихологията на българина - в случая, в първите години след Освобождението. Да разкрива действителността в контекста на бурните, често жестоки и нечисти взаимоотношения на самоизлюпилите се политици и претенденти да управляват съдбините на младото ни Отечество.
Същата сполука за Бойко Белнски е възкресяването, по възможния най-автентичен начин, драмата на епохата - обект на творческата му задача и в двата романа „Поличба” и „Стамболов: воля за държава.” И двата характеризират две - разделени с векове - исторически времена, но сходни по драматизъм. С двама, също различни от вековете, герои - Петър Делян и Стамболов, но еднакво саможертвени в името на великия идеал - да служат на Отечеството.
В новия си роман „Стамболов: воля за държава”, Бойко Беленски поставя, както можем да предположим, акцент върху фигурата на Стамболов - революционера, председателя на Народното събрание, регента, министър-председателя, на живия от плът и кръв човек. Надникнал е и зад хоризонта на случващото се - сриване на идеали, начин на управление на държавата, характера на самия герой - несломимата му воля, с цената на всичко да преследва целта си, упоритата му неотстъпчивост, която в крайна сметка предопределя и фаталния му край.
Позицията на Бойко Беленски за начина на управление на Стамболов, е неутрална. Придържал се е към историческото време и същността на разигралите се в него необратими, за бъдещето на държавата ни събития. Съдържанието на романа е пребогато на действия, обществени и човешки взаимоотношения, дворцови и политически интриги, прагматични играчи от обкръжението на Фердинанд, лумпени и сопаджии, платени убийци и предатели. И тук авторът е добросъвестен летописец, съхранил за българската памет съществен за целостта и развитието на страната отрязък от време - от 1891 до 1895 г. Но независимо от видимата на пръв поглед безпристрастност при пресътворването на фактите, в дълбоките пластове на повествуванието, се усеща одобрение и почит към държавника Стамболов, жертвал живота си за родината, чиято свобода и независимост, няколко години след Освобождението, все още е под въпрос. Първичните задкулисни игри, заговори, честите политически смени на министерски кабинети, партизанщината в някои управленчески методи, разклащат стабилността на все още неукрепналата държавност и спират развитието й като самостоятелна даденост.
Обемната документална основа на романа, професионално проучена и представена в съдържанието, е отличителен белег и знак за положителното възприемане и отношение на читателя, вярата му в истинността на прочетеното. Обективна е и оценката не само на изключителните лидерски качества на Стамболов, но и мястото, което авторът му определя в контекста на историческото време предопределящо съществуването й и бъдещето на младата държава.
Мястото и на друг герой на романа - Фердинанд, изпаднало европейски величие, за когото единствената възможност да се възкачи на престол, е току-що възкръсналата балканска държава, също вещо е посочено. Писала съм го преди и сега ще се повторя: Бойко Беленски умее силно емоционално, въздействащо да пресъздава разтърсващи с трагизма си картини на съдбовно фатални мигове от живота на своите водещи герои. В новия си роман той доказва умението си да изтръгва от дълбините на съзнанието и психиката трагичните преживявания на Стамболов след йезуитски замисленото от Фердинанд подаване на оставката на министър-председателя. Драмата след приемането й се съдържа в прочувствено-откровените вътрешни монолози, след принудителния затвор вкъщи на Стамболов, самоубийствената му равносметка, предчувствието за неизбежния край. Белезите на нравствения му срив.
Оживявайки образа на Стамболов, извеждайки го на авансцената на българската история, писателят е подсказал между редовете и защо е бил недолюбван и преди 9 септември 1944 г., и по времето на социализма - заради отношението му към Фердинанд и към Русия. Плътен и силно въздействащ е образът на Стамболов - конфликтна личност, също с жестоки методи на управление, но непоклатим стълб на държавните интереси. Управник със замах направляващ съдбините на страната ни, незачитащ по-гъвкавите похвати на дипломацията. Бойко Беленски прецизно моделира образа на главния герой, като не спестява истината за някои неприемливи от тогавашна гледна точка морални постъпки и действия, т.е. когато се подава на житейски изкушения и съблазни.
Повествуванието е интригуващо, държи читателя в непрекъснато напрежение и го кара с изострено внимание да следи всяка стъпка на героя и на останалия персонаж. Извадени са на преден план именно качествата му на държавник, признати не само от някои европейски страни, но и от Турция - показателна в този смисъл е срещата му с Абдулхамид и представителите на Високата порта в Истанбул.
Останалите действащи лица: Поликсения - съпругата му, Гунчо - телохранителя, Димитър Петков-Свирчо - приятеля му от революционните години, Рихард фон Мах - приятеля на България, са също живи и въздействащи, но са повече поддържащ персонаж, дооформящ целостта на главня герой. Мисля, че сполука за автора е и образът на журналиста Зарко Пряпорец, колкото епизодично и не особено привлекателно да е присъствието му, тъй като чрез неговите писания и разговори на четири очи автентично, от устата на самия Стамболов, проследяваме живота му още от ранните революционни години, участието му в революционните събития преди Освобождението и до днес.
Панорамната картина на първите години след създаването на третата българска държава, е впечатляваща с мащабността си, с обективната достоверност на пресъздадените явления, факти, събития и действащи лица, трагизма на историческия период. Лично мен трагиката на епохата и на героя не ме изненада особено, тъй като вече познавах силното емоционално напрежение в последните мигове на Петър Делян. И тук - в последните мигове от живота на Стамболов, сетивните рецептори на писателя са изиграли водеща роля. И при самоубийствените дни след оставката му, съпроводени от смъртни заплахи, груби провокации на платени лумпени, тълпата пред дома му, крещяща „смърт” и кулминацията - убийството, по-скоро варварското посичане на тялото му, агонията и мъчителната смърт накрая.
Подобна, потресаваща с първичната си жестокост картина, сама по себе си говори за таланта на автора да дълбае сърцевината на нещата и времето, чиято обречена жертва е Стамболов. Също нравите на епохата и моралните й норми, бруталността на политическото поведение, лакейническото обкръжение на монарха, мразещ в душата си българския народ и незачитащ достойнството му. Плътните тъмни тонове на действителността открояват двуполюсната конфликтност на първите следосвобожденски години, дълбоката пропаст между светлия идеал за свободно и независимо Отечество и алчните амбиции за власт и богатство на цялата клика около монарха.
Последните дни от живота на Стамболов са очертани с остър резец, разрязващ до сърцевината неспокойната, напрегната обстановка в столицата и страната - безнаказани убийства и престъпления, своеволия, грабежи, котерийни интереси, влияния на външни сили. Не по-малка роля за идейно-художествената плътност на романа играе езика - колоритен, плътен смислово, символичен и образен, също и хронологичното развитие на сюжета, не по-малко значимо за пълноценното възприемане на случващото се у нас в периода 1891 - 1895 г., в първите особено важни години за бъдещето на държавата ни.
За Стамболов има издадени и други книги, но за мен, пък и за онези които вече са прочели този роман, Бойко Беленски е най-автентичен и цялостен и когато героят му е на първа линия, и когато характеризира историческия период, издигнал и поставил го в първите редици на строителите на съвременна България. Подобна мисля е била и творческата задача на писателя и той я е изпълнил на високо идейно-художествено равнище.