Александър Божинов

За теб са тези дни,
що днеска ги живеем:
тревожни, смутни, тъмни,
като есенна нощ.
Замръкваме със смях,
а будим се със с уплаха,
и всякой близък наш
е враг под нашта стряха.

Ний търсим твоя дух
по урвите, скалите,
във ручея шептящ,
в полета на орлите;
ний търсиме водач,
да ни изведе напреди
къмто уравнен път -
към старите победи.

Ний идеме при теб
с цветя, любов и песни
със нашите души,
кат ручеи кристални.
Ний молим те: ела,
ела и ободри ни.
Към хубави дела
и слава поведи ни!
Скочи и разшири
просторите ни тесни.
Пред твойта памет срам е
да мреме… неутрални.

——————————

Публикувано под псевдонима Lumpacius.

сп. „Смях”, г. 4, бр. 196, 24 май 1915 г.