Крум Йорданов

Не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

Най-хубавото, което може да се каже за Христо Ботев, е казано от самия него.

Неговото дело е налице.

И всеки, който се опита да прибави нещо към това дело, ще си остане в областта на едни усилия, колкото безплодни, толкова и пакостни. преди всичко, тия, които дойдоха след него, са лишени от универсалния дух на оня, който не се поколеба да подчертае своето духовно родство с най-величавата фигура на тогавашна Европа - Михаил Бакунин.

И това не е случайно. Романтикът и човекът Хр. Ботев бяха твърде големи за времето си, за да се поберат в тясната национална рамка. Той чувствуваше дълбоко в себе си, че на това срамно насилие, което го приравняваше с низвергнатите и угнетените, ще може да се противопостави само на една оплодотворяваща любов.

И тая любов даде своите плодове: неговото поетическо наследство, ведно с неговия героичен подвиг на Вола, ще си останат за дълго още един недосегаем блян за мнозина. Тя го прави най-големия между нас, и сенките на миналото ни, съпоставени с него, бледнеят.

Кой може да се сравни с него? И не са ли малко петдесет години, за да се почувствува напълно неговият гений?

Христо Ботев тепърва расне в нашите очи.

И аз не мога да се въздържа от изкушението да поставя на тия, които с такава страст и увлечение чествуват петдесетгодишнината от смъртта му, въпросът на Д. Мережковски:

О, ако дойде той и види
до де достигна наший век,
как брата брат възненавиди
и как е опозорен человек?

Какво ще му кажат те?

в. „Комедия”, бр.83, 28.05.1926 г.