Марко Марков

*
Забит е като хурка
сред гръб на костенурка
и в зимните недели
преде ли той, преде ли
все пухкави къдели.
Но топлата му прежда
се стапя без надежда
далеч в простора син.
Какво е то?…

/комин/

*
В кухня, дневна или хол
аз живея бос и гол.

Но съм повече загрижен
от това, че неподвижен

е животът ми, дори
шум край мене да цари -

четири са ми краката,
но бедата е в съдбата:

дала ми е само гръб
и животът ми е тъп.

Даже и да съм престол,
аз съм тъжен, тъжен…

/стол/

*
Вкъщи има странна къща:
бяла е, с една врата
и макар, че е могъща,
като коте мърка тя.
Даже лете в нея има
най-сурова, снежна зима.

/хладилникът/

*
Хващаш ти за дръжки-пръстени
двете шпаги, здраво скръстени -
и настава олелия
пак сред листите хартия,
че хартията боли я…
Как ли, ти кажи, са кръстени
тези шпаги с дръжки-пръстени?

/ножицата/

*
Някой вдига ме в неделя
от спокойната постеля
с вой зловещ и още с тътен.
По килима е запътен
този някой, майко мила
и реве със страшна сила
и освен уста юнашка
има си една опашка.
Да е котка, не е котка,
а напред-назад се мотка,
да е куче, не е куче,
не гризе, а само смуче
и изяжда всяко прахче.
Даже вчера аз разбрах,че
на метлата е роднина
тази лакома машина
с гневен глас и бърза крачка.
Казва се…

/прахосмукачка/

*
В кухнята ни то е скрито
и поглежда ни сърдито.
Ни ковано е, ни - шито,
от парче дърво е свито.
И с капак не е покрито,
а е с дъно, но пробито.
Сее, но не жъне жито,
а ни храни доста сито.
Що е? - питам дяволито.
Може би това е…

/сито/

*
Вчера прах. А днеска вкъщи
всяка дрешка ми се мръщи.
Тази свада без причина
ще изгладя аз с машина.
Грабвам я,макар и тежка,
движа я по всяка дрешка
и след час са много гладки
тези мои дрешки сладки.
Аз доволна съм,не крия,
от работната…

/ютия/

*
Без мене не може прането,
което виси на въжето -
щом вятърът духне, тогава
започвам аз работа здрава.
Навярно на рака приятел
е моят изобретател -
от него той взел е модела
за моята хватка умела,
а не от страхливата рибка.
Позна ли коя съм? Да,…

/щипка/

*
Аз на вид съм много свит,
ала имайте предвид,

че когато дъжд навънка
по стрехите си зазвънка,

даже да съм много черен,
от паун съм по-разперен.

Иначе съм тих, добър
и наричат ме…

/чадър/

*

Приятелят ми Съби
запита всички днес:
- Не хапе, а се зъби,
макар че не е пес.

Не е ръка, а гали
все рошави глави,
по тях искрици пали,
тъй както си върви.

Не е предмет вълшебен,
а просто си е…

/гребен/

*
Горе-долу дециметър
е висок добрият Петър.

Но е тъжен той. Защото
разберете му теглото:

всеки много е доволен,
щом е Петър много болен.

Здрав ли е, народът мръзне,
духа в свити шепи, зъзне -

ала пак със смях се щура,
вдигне ли температура.

Тъй живее вкъщи Петър,
стайния ни…

/термометър/

*
Решавам ли задачи
и пиша ли по мрак,
той крачи, крачи, крачи,
а знам, че е безкрак.

Заяжда се и спори
със всичко на света,
говори ли, говори,
А ….няма си уста.

Със звън предупреждава,
че утро е навън -
и цялата държава
пробужда се от сън.

Не спи ни миг, а шета
и следва пътя свой:,
момичета,момчета,
кажете кой е той?

Дори детето знае
…………………………..това е!

/часовникът/

*
Всеки празник, всеки делник
от стената ме следи,
сякаш казва ми: - Безделник
ти, приятел, не бъди!

Като мама, като татко
без умора се труди,
моля те, макар за кратко
над учебниците бди.

И те питам, и треперя,
вест очаквам с интерес:
- Утре днес ще бъде вчера -
празен ли ще бъда днес?

Пита те добър другар,
твоят стенен…

/календар/

*

На стената ни синее
весело море.
От години там живее
и си е добре.

Светъл вятър го люлее
все един и същ.
Ами ако го разлее
вятър по-могъщ?

Не забравям аз, че не е
до коляно то.
- Няма! - мама тук се смее,
я кажи защо?

Знаеш главната причина:
то море е на …

/картина/

*

Някой вкъщи, мамо, вика:
- Мъката ми е велика!
Постоянно съм обвит
в дим лютив и ядовит,
пепел сива ме покрива,
некрасива и ронлива
и сърцето ми се свива
от една жарава жива.
Мили хора, помогнете,
от беда ме отървете! -
тъй с тъга и болка вика
вкъщи, мамо,…

/пепелника/

*
Под стъпки тежки, под стъпки леки,
под маси, столове, фотьойли, легла,
под уреди разни, под библиотеки,
под гарнитури, бюра и кресла…

А бях дръвче с гнезда и плод.
Сега съм вечно и само….

/под/