Вера Бояджиева-Фол

(Морски мотиви в българската поезия)

Българският народ във всичките си борби винаги се е стремил неотстъпно и непрекъснато към морето. Най-добрите и най-просветените народни водачи са съзнавали необходимостта от морето за развитието на материалния и духовния живот на българския народ. Имало е моменти от българската история, в които България е граничила на четири морета: Черното, Бялото, Егейско, дори до Адриатическото.
И българските поети, като духовни водачи на българския народ и тълкуватели на неговите идеали, са дали израз в своите поетически творби на тези народни въжделения.
Още преди възраждането имаме морски четива в стиховете на тогавашните поети. Така например, стихотворението от Найден Геров „В един горещ летен ден”, написано в 1845 г. А Раковски в „Горски пътник” сочи морето като естествена граница на своя народ, споменава за Черното море, нарича го бездънно и се възхищава от неговия морски покой.
И Петко Славейков има няколко стихотворения за морето, като „Поздрав на Балкана”, „Цариградско устие”, „Тъга” и много известното стих. „По море се скитам ази”.
Във всички стихотворения преди и около освобождението морето е за поетите довереник, край неговите брегове те намират почивка и отмора от своя нерадостен живот.
В най-ранната ни морска поезия образът на морето е свързан с границите на България.
Христо Ботев в стих. „Хайдути” ни дава далечните граници на България, чак до Бяло море, където се чува българската песен.
След него Вазов, Кирил Христов, Яворов, Траянов, Ракитин, Димчо Дебелянов, Багряна и още много други от младите поети очертават границите на България до морето.
В стих. „Раздори” Ив. Вазов казва:

От Дунава до Егея,
от Охрида до Евксин
ние всички до един
живеем с една идея.

За Иван Вазов морето е преди всичко един идеал на българското племе. И нашият голям поет, който най-силно, най-дълбоко отразява в своите произведения народните идеали и стремежи, не може да не засегне в своите патриотични стихотворения и морски мотиви. За поета морето е радост, щастие и възторг, защото именно в него той вижда удовлетворение на народните ни идеали.
В стихотворението „Пред Бялото море” поетът казва:

Не идем като гости на вази,
а стигаме скъпий си блян.

В своята прекрасна „Българска песен” Тодор Траянов изрази устрема на нашия народ от векове към Бялото море, което е нейният исторически идеал.
Най-често нашите поети изобразяват морето бурно, необятно, страхотно, мощно. Това е най-обикновеният мотив, който срещаме във всички почти стихотворения. За нашите поети морето не е отвлечен символ, а една прекрасна картина, която пленява със своето величие, необходимост
и стихийност.
Такива пленителни стихове са ни дали Петко Славейков, Вазов, Константин Величков, Кирил Христов, Яворов, Ракитин, Ем. поп Димитров, Дим. Бабев, Багряна, Трифон Кунев, Людмил Стоянов, Ник. Райнов и др.
Дълбоко пленен от морето е Константин Величков. Той може с един замах непосредствено да предаде красотата на морето. Израснал и живял дълго край морето, Константин Величков е завинаги дълбоко пленен от морската стихия и много - естествено - не може да не се възхити от неговата несравнима красота.
Иван Вазов не се ограничи само с патриотични мотиви на своите морски стихотворения. Самата красота на морето за него е богат извор за поетическо творчество. Неговите стихотворения: „Ековете”, „Пред Бялото море”, „Егейско море”, „Полет” ще останат завинаги не само най-хубавите морски стихотворения, но и въобще едни от най-прекрасните на нашата поезия.
Кирил Христов е един от малцината български поети, в чиято поезия морето изпъква с всичката си стихийност и мощност. В неговите стихове са отразени най-разнообразните, най-величествените, най-дълбоките картини в нашата морска поезия.
В стиховете на Ракитин за морето са отразени всичкият възторг и обич на неговата нежна и поетична душа. Той написа прекрасни картини на хубавото българско море.
В стиховете на Емануил поп Димитров е отразен копнежът на поета, пленен от вечната хубост на морето. Това са възторзи и радости, преклонения пред необятната шир, която добива особен чар под нежното перо на поета.
От жените поетеси вдъхновени, ценни за морето ни стихове са писали Багряна, Дора Габе, Магда Петканова, Люба Касърова и др.
В морските стихове има и мотиви, в които е засегнат животът на моряците и рибарите. За нашите поети тия морски труженици са горди и неустрашими. Те са в постоянна борба с морската стихия, осъдени вечно да странстват по хубави слънчеви страни, без да могат да починат на родната земя.
За всички наши поети морето е бурно, размирно, бясно и невярно. То е един далечен, богат и прекрасен свят, копнежите по който вдъхновяват, окрилят…
Не е ли такова то и за целия български народ?…