СПОМЕНИ
Из книгата „Златно и синьо” (1935)
Годините - задъхани повеи
от китните градини на света -
минават по лицата ни бледнеят
и чезнат в съсипните на скръбта.
И спомените вече се навеждат
под удара на първата печал:
събличат им венчалните одежди,
разбиват им цигулките без жал.
Издигнати, глава срещу глава,
с ръце, като за битва устремени,
тополите се просват, подкосени
край пътя, като стръкове трева -
и хората започват да дълбаят
сърцата им, обагрени от кръв -
копани за животни да изваят
и вретена от ледния им дъх.
О, спомени, молитви на душата,
коприна върху моето легло,
кажете ми със кой попътен вятър
пристигате и чезнете в тегло?
Отронят се узрелите години
в градините, натегнали от плод,
легендата расте неповторима,
легендата за вечния живот.
