СТИХОВЕ
РАДА ВДОВИЦА
Радка на Пейча думаше:
- Моли се, Пейчо, на Бога
да лежиш да не оздравяш,
вдовица да ме оставиш,
че е вдовица най-добро.
Вдовица, Пейчо, прилича
на птиче не на кукувиче:
където гнездо намери
тамо си сниса яйцата.
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 15, 18 април 1904 г.
ЕПОПЕЯ НА НЕЗАБРАВИМИТЕ
ТОЙ
(пародия по „Левски” от Вазов)
Таз държава тесна за мойта душа е.
Туй стадо не ще се никога покае.
………………………………………………….
Мойта глава днеска друго ми говори:
тая власт, що имам над всички отгоре,
не ме помирява с никакъв закон.
И когато мене, от високий трон,
поще ми се нещо - някой кът от рая,
аз слушам ги тези, вечно що ме лаят,
в тоз юдол плачевен - живот нетърпим.
И моята просба се губи кат дим.
Мисля, че вратата на блажений рай,
накъде извождат, никой туй не знай.
Че не тез закони извождат нататък.
За един управник пътя е по-кратък.
Че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтений на простий орач,
че правата дума, че светото дело,
отдавна ги хали и вятър отвяло!
Че шепата злато, без съвест, без вик
подадена скришом на някой мазник,
са много по-мили Господарю вишни
от всички закони и наредби лишни.
Каже и замине. Толкоз годин Той
скита се охолен във сън, във покой,
ту под външност друга, ту под име ново;
в Унгария скита, ходи в Дребничово -
на робите клети в бедната страна
не прати съзнание, нито светлина.
Думите му бяха тежки, нечетливи,
пълни със отрова и капки горчиви.
Говореше често за бунт, за комплот,
що му го приготвял народа му - скот,
часът на когото беше неизвестен.
……………………………………………………..
Той беше безстрашлив, той беше готов
да запали даже и кръста Христов!
Да изгори Хуса или пък Симона
и правдата даже да смачка под трона.
И той беше видим, но бледен кат сянка -
отзови се в църква, мерне се в седянка,
покаже се, скрий се с ордени отвред,
навсякъде псуван - всякъде приет.
Веднъж във събрание едно, многобройно,
той влезна внезапно, поздрави спокойно
и подаде орден на един подлец,
и потегли тихо за своя дворец.
И легна, задряма… О, кресло държавно!
По срам и по подлост няма тебе равно.
Ние сме видели, уви, да седят
по теб много жертви, без да се срамят
и Царят отгоре с тях да си играе:
ту да ги гощава, ту да ги ругае.
………………………………………………………
И никой от тие не се осмели
за добро народно да му повели.
Защото те знаят, че тоз, който кряка,
властта пак едва ли ще да я дочака.
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 25, 27 юни 1904 г.
ПРАХ!
Прах в душите,
прах в сърцата,
прах из цялата София!
Прах на хората в лицата,
прах в ушите,
прах в очите,
всюду прах на поразия!
Три недели вече става
дворцовия прах как трият.
Три недели: гръм и врява.
Пукот, трясък, бързат, мият…
Казват, княза ни се кани
да си посети раите!
Вярвате ли туй да стане?
(Прах на дявола в ушите!)
Прах из „Сметната палата”,
прах всюду, на всяка крачка,
прах изпълнило устата -
прах наместо плюв и храчка.
Кметът ни го прах завлече
оня ден в една хе, яма…
Прах, вместо вода протече
в столицата ни голяма!
Прах из хляба на войника,
прах и пясък, шум и вятър,
прах из наща „Статистика”,
прах в „Народния театър”!
………………………………………..
Хора, дръжте се да тъпчем
тая грешната планета!
Из прахът, що вечно дъвчем,
белки сдъвчеме и кмета!
——————————
в. „Българан”, г. 2, бр. 51, 27 март 1905 г.
ДОБРЕ ДОШЕЛ, СВЕТЛИЙ КНЯЖЕ!
Добре дошел във нашата столица
между децата наште!
Ний все сме с тия гащи
и с ново нещо: Трявна - Борущица.
Ела ни виж!
(Ти беше, май, в Париж!)
И другаде, май, беше?
(Получихме депеши).
Ний всички сме добре:
селяка все оре,
оре и си кротува…
Herr Свирчо все тъй псува
и хич не му омръзна -
езика си продра.
(Бай Гатев се подхлъзна
на динена кора).
Промяна важна няма
ни вън, ни в кабинета
(върлува малко хрема,
но в гроба не премята)…
В камарата всичко върви по мед и масло,
де бурен е цъфтял, сега трева порасло.
Бай Йонов направлява
порядък на провала,
Свиняров защитава
правата на морала.
Властта ни либерална
върви по здравий път.
Да казват щото щат -
държава идеална!
Тук тъй е, светлий Княже!
Живеем с име боже.
Тъй свикнахме, че даже
почти… без тебе може.
——————————
в. „Българан”, г. 2, бр. 78, 27 ноември 1905 г
ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
(Фрагмент)
„От тез скали гигантски,
пред моя смаян взор,
разстила се простор
от гледки великански
и безконечен хор
на Ганювци балкански.”
(Ив. Вазов и Аз)
Под Витоша, във село Въшкав дол,
с години той охлузен, полугол,
децата селски приучва на приличие;
в училище с пробити керемиди,
де слънчев лъч с години се не види,
разказва им за нашето величие.
***
Пиян, бай Пижо, отива за в съда,
без пул - пара, без кожа на гърба,
с задръстена от вон и спирт утроба.
И взе съдът решение: жив във гроба
да влезе той - за нашето величие!
***
Мадам Хайван, полковница в запаса,
от работа не може все да втаса;
по цели дни решноти из сокаци.
Пръв има дял в световното различие
и първа й тя сред купчина ахмаци.
И все за туй - за нашето величие.
***
Из сред града, в лампази и със шпори
на столний град везден калта той пори
със лачени, изискани ботуши,
със знак отпред за някакво отличие,
а кражбите светът му ги проглуши.
Това е то пак нашето величие!
***
Генадиев с цилиндър на главата
от пет страни, обсипваше палата
с безброй псувни, без свян и без различие,
избрани ред по ред из лексикона,
но днес е пръв, Българийо, до трона,
Българийо, охлузено величие!
——————————
в. „Българан”, г. 3, бр. 112, 19 ноември 1906 г.
МИЛИТАРИЗИРАНА СОФИЯ
- Келнер, една халба бира!
- Рано е, не се сервира.
- За закуска какво има?
- Варени картофи, прима!
- На скара нещо за закуска?
- В петък блажно се не плюска.
- Нямате ли поне ряпа?
- Няма, и она се скапа.
- Тогаз чаша вода чиста
и едно парче от листа.
——————————
сп. „Българан”, г. 3, бр. 42, 1918 г.
МИРЪТ
Аз виждам го от моите прозори,
как иде къмто нас Мирът,
подготвен с барабанен огън
от Отчаянието и от Гладът.
От север, хе, кат дим, като бяла мечка
върви насам, към нашия окоп
и мъкне върху слабите си плещи
от алми клонища вързоп.
Добре си се наканил, гостенино драги,
посрещаме те с радости и със поклони,
ела, да те обсипеме с цветя и с песни
и със конфети от купони.
——————————
сп. „Българан”, г. 3, бр. 50, 1918 г.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
Христос възкресе! На вас, във окопите,
земята ни родна що браните,
на слава що свързвате снопите,
сърцата ни с радост що храните.
Юнаци, деца на Балканите,
на прадеди славни роднините,
където с гърди си застанете,
изпълвате с вихри долините.
В тържествений ден на народите,
вий пушки държите замерени;
през светлата вечер вий бродите,
във своята храброст уверени.
Христос возкресе! Герои челичени,
прикрити, дебнейки по урвите,
от цяла България обичани,
жреци фанатични на щурмите.
Христос возкресе! На вас, по завоите
на Серет, на Вардар, на Черната,
Христос Возкресе! На вас, на героите,
слава на душата ви, вярната!
——————————
сп. „Българан”, г. 3, бр. 51, 1918 г.
НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ
Аз мога си представи:
артист със капитали,
касапин с идеали
и София без прах;
жените без капризи,
скумбрия без миризи
и власите без страх;
декемврий без вихрушки,
студентите без дружки,
халва без захарин;
концерт без скрипотене,
певица без фалшене
и постно без зехтин;
без светло електрика,
без рожбица владика,
без мухули тютюн;
без мръсотии баня,
със скрупули бай Ганя
и Такева без кюн.
Но цар на сто народи,
немил-недраг да ходи
в живота си накрай,
умът ми туй не смила,
о, гражданино мили,
Романов Николай.
——————————
сп. „Българан”, г. 3, бр. 52, 1918 г.
