ИЗ ЕДНА МОЯ ОРЪФАНА ТЕТРАДКА

Александър Божинов

*
„Веднъж помислих: ще убия съперника си! Но всичко ми липсваше, за да мога да сторя това. Най-главното ми липсваше - куража. Тая своя мисъл поверих на една жена - моя приятелка. След два дена прокурора заведе срещу мене дело за предумишлено убийство - тъй бърже се беше разпространила новината” - разправяше другаря ми S.

*
„Остави жената да седне на коленете ти, инак ще ти се качи на главата”, ми казваше покойният дядо едно време.

*
Иисус Христос казал: имаш ли две дрехи, дай едната на нуждающия се.
През един хубав летен ден едно одърпано същество потропа на вратата ми. Искаше да му помогна. Нямах пет пари в джеба. На стената висеше зимното ми палто. Откачих го и му го дадох.
Две зими наред след това аз изкарах с пардесю.

Публикувано под псевдонима Lumpacius.

——————————

в. „Българан”, г. 2, бр. 50, 11 декември 1905 г.