Димитър Талев

Бяхме пред гибел; забравени от другите, забравили и сами себе си. Думата България изчезваше в съзнанието на чуждия свят, или пък оставаше вече само с географическото си значение.

Че там бе живял някога славен народ, с богата духовна и веществена култура, с желязна воля и несъкрушима съпротива, устоял с векове на това вулканично място и при съсед като Византия, на която много пъти налагал и волята си - светът вече не знаеше. Не знаеше това и самият народ.

Отдавна бе изчезнал споменът за великолепните дворци на Плиска, Преслав, Преспа и Царевец, нямаше ги - опепелени и разпилени бяха - духовните съкровища на Охрид и Търново, за да стоплят душата му и повдигнат самочувствието му. Нищо, нищо вече не говореше на този народ - превит н обезсърчен под ужасите на двойното робство -за гордото му минало, за бъдещата му мисия.

Действително, историята се готвеше да затвори страниците си за него и светът щеше да присъства на погребението на един народ.

Но стана чудото - великото чудо! Бог ни прати спасителя.

И възкръсна българският народ. Възкреси го скромният светогорски монах, чиято фигура израсна в съзнанието на българския народ до величието на най-голям българин. Така племето ни бе изтръгнато из забвението и гибелта, освести се, осъзна се, получи идеали.

Името на Отец Паисий стана символ на най-чисто, всеотдайно и никога неугасващо родолюбие. Летописите на никой народ не познават личност с такава велика мисия и обкръжена с такова всенародно признание, което отива до боготворство, като личността на Отец Паисий.

Отец Паисий е безсмъртният и галванизиращ български дух.

Униние ла запъпли в душата ни, ние се обръщаме към него - да ни одобри и подигне главите; нещастие ли се изсипе върху народа ни, ние го позоваваме - да ни посочи спасителният път; поглед ли напред към всенародна свобода и общо добруване насочим, ние търсим неговото вдъхновение - да възпламени сърцата ни и благослови делото ни.

И днес ние отправяме взор към безсмъртния Светогорец. Неговата заветна мечта за обединението на българския народ получи своя реален израз.

Днес България е целокупна, обединена и велика. Духът на светогореца витае днес над обединената българска земя и неговата пророческа ръка сочи пътя на България към висините на нейният всестранен възход.

Да пребъде делото на великия светец от Атон.

в. „Добруджанска поща”, г. I. бр. 3. 10 май 1941 г.