Михаил Арнаудов

Празникът на българската книга, установен от няколко години по едно щастливо внушение на просветната управа, съвпада днес с най-крупното събитие в новата ни история: окончателното освобождение на поробените български земи и обединението на народа ни в една голяма държавна цялост.

За пръв път той ще бъде тържествено отпразнуван и в краищата, гдето е била запретена всяка българска реч. За пръв път, Добруджа, Моравско, Македония и Тракия ще могат да слеят възторга си от българското поетическо слово с радостта на свободните българи, познали и утвърдили родния език не само като оръдие на творческата мисъл, но и като най-крепко звено за духовно единение на разпокъсаната до вчера народност.

И всички българи ще заживеят чрез своята книга със спомена за славното си минало и с идеала за изграждане на едно ново национално единство, което няма да бъде нащърбено от никакви превратности на съдбата.

Какво д ъ л б о к о нравствено удовлетворение ни носи тази пролет - при съзнанието, че родината на светите братя Кирил и Методий, на светите просветители Климента и Наума, на мъчениците за народна свяст Димитър и Константин Миладинови, влиза отново в границите на независима България, за да споделя с нея благата на гражданското развитие и придобивките на българския гений в paзните области на творчеството и труда!

Дошли от югозапад, зарите на просветата се възвръщат засилени към първото си огнище, покривайки цялата ни страна с блясъка на мощната българска реч, както той е отразен в съчиненията на най-видните ни писатели, учени и обществени дейци.

Колкото и млади в съвременното си образование поради несретите на вековното робство, ние, българите можем все пак да се гордеем с постиженията на своята книжнина, имаме с какво да обнадеждим и окрилим духа на братята си край Пирот и Охрид, край Солун и Сeр, призовавайки ги за участие в празника на българското слово.

От възраждането насам, чрез прозренията и вдъхновението на Паисия, Софрония, Априлова, Бозвели, Неофита Рилски, Рилски, Славейкова, Раковски, Каравелова, Ботйова и после в по-новата си литература от Вазова, Величкова, Михайловски, Захарий Стоянова, Влайкова, Алеко Константинова, и т. н. до днес, ние сме натрупали една съкровищница на поетически откровения, която дава всички докази за високи дарби и необикновена културна способност на българина.

Епохалните промени, на които сме сега свидетели, ще създадат още по-благоприятни условия за умствен ръст всред народа ни. Върхът, към който се насочват творческите сили на българските синове, стои ясно очертан при гледката на всичко велико, което са дали на света по-напредналите нации и което извиква към честолюбиво съревнование по-младите нации.

Българската книга, в най-широкото значение на думата книга, има за задача да приобщи българите между Черно море и Шар, и между Дунава и Бяло море към завоеванията на мисълта, към гражданските добродетели и към практическите знания, които правят един народ наистина културен, свободолюбив, независим и уважаван от съседите си.

Българската книга трябва да насади здрави идеи в умовете и благородни чувства в сърцата, за да изравни народа ни откъм нравственост, наука, любов към хубавото и обществена дисциплина, с най-завидните европейски народи.

Нека и на Балканския полуостров процъфти и в нови дни, след вековен хаос, тъма и грубост, един народ, който крие големи заложби за доброто, който е дал велики апостоли на правдата и който жадува за всестранен напредък!

Този народ обладава, при това, един език, в който се съчетава дивна хубост с мъжествена твърдост: език, който по богатство и изразителност съперничи с най-обработените славянски, германски и романски езици и на който може да се предават най-нежни поетически настроения, най-дълбока мъдрост и най-сложни научни истини.

Затова и българската книга има всички изгледи да стане една от най-наситените с чаровни чувства, сериозни идеи и ясен смисъл. И тази книга, обикната и тачена навред, ще подготви световното културно пратеничество на народа ни, увековечавайки името му и заслугите му пред човечеството.

1941 г.