ДВАЙСЕТ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА СТРАШИМИР КРИНЧЕВ

Д. Б. Митов

Минават вече двайсет години от смъртта на Стр. Кринчев, един от най-надеждните български белетристи, най-яркия представител на българския художествен репортаж.
Тежки житейски несгоди, ранната смърт на писателя попречиха да разгъне своя талант

Между всички писатели, които почнаха непосредствено преди войните, той обещаваше най-много - и със способността си да развие една фабула, и със силната си наблюдателност, и с увлекателния си стил, и най-много със своята дълбока чувствителност, прозряла дълбочината на човешкото страдание.

Най-хубавата работа на Стр. Кринчев е неговата книга „В страната на палмите”. Гладен, без пет пари, младият писател тръгва да пътува и случайността го извежда в Египет. Там той прекарва три месеца и плод на наблюдения и преживявания е неговата книга. В нея има много от сърцето на писателя, има голямо богатство от сведения, има стремежа на един млад човек, жаден за наука и впечатления. С една трогателна сърдечност той се прощава с България:

„Лека нощ, отечество! Макар че бягам от тебе, но аз пак те обичам. Обичам те не за твоите балкани, не за твоите богатства, не за фалшивия блясък на твоите властници, а за твоите нещастия и за твоя тънещ в невежество и нищета народ! Обичам те не зарад твоите велики мъже, защото ти ги нямаш, не зарад твоята слава и изкуство, задушено още преди да се роди, а обичам те зарад хилядите твои днешни и утрешни бездомници, които се раждат в тъмнина и целия си живот посветяват за служене на светлината и доброто. Лека нощ на вас, безприютни и страдащи братя, на вас, скъпи другари, които в мрака на живота хвърляте лъчи на просвета и подготвяте тържеството на по-радостни и щастливи дни… Лека нощ и на вас, безмълвни родни брегове!”

С такива социални и благородни чувства е пропита цялата тази книга, която е неизвестна за младите поколения.

Нашите книгоиздатели, които често пъти издават съвсем излишни книги, би трябвало да преиздадат тази богата и дълбока книга на трагично загиналия на бойното поле писател.


в. „Литературен глас”, бр. 213, 1933 г.