Марко Марков

хайку

***
Напразно чаках
след дъжда в очите ти
да блесне слънце.

***
Ако измамиш
пътник, не той, а пътят
ще ти отмъсти.

***
Това е всичко -
лесен вход, труден изход.
И нищо друго.

***
Дърво нещастно,
в банкнота превърнато
и в някой друг стих.

***
Мъгла в мъглата -
това съм аз, когато
съм само човек.

***
Не се покланяй
на всеки вятър, дръвче,
ще се превиеш.

***
Помни ли някой
как и защо разцъфтя
незабравката.

***
В своята сянка
аз приютих се, щастлив
като никога.

***
Тази топола -
тънка и стройна е тя,
а е бездетна.

***
Със смях прескачам
от камък на камък аз
реката Лета.

***
Видях как в Лета
двата бряга се мият
подобно ръце.

***
Всичко раздадох -
само бял лист съм сега,
чист като зима.

***
Онази мравка,
която стъпка - нима
не беше тя бог?

***
Плахо живее
в сърцето на скулптора
бог недовършен.

***
Крадецът влезе
в дома ми, всичко обра,
мен ме забрави.

***
Питай камъка
колко струва водата,
той знае това.

***
Първата обич.
Сняг или цвят, дръвченце,
днес те обсипва?

***
Пролетно утро.
Тихо гнезди в житата
есенен вятър.

***
От нищо друго -
от собствения си страх
аз се страхувам.

***
Този чиновник,
гъвкав, бляскав, усмихнат,
е очиларка.

***
Три думи са те -
вяра, надежда, любов.
Но само думи.

***
Да можех да дам
на богатия радост,
бих го направил.

***
Водата лети -
а защо се нарича
това водопад?

***
Аз - за колцина,
тази птица - за всички.
Защо подражавам?

***
Пише стихове
от векове човекът,
но без криле е.

***
Ако е птица
сърцето, то е кълвач -
и ме дълбае.

***
Млад е слугата.
Не знае, че цял живот
ще бъде слуга.

***
През една звезда,
замъглена шпионка,
аз ще гледам.

***
На границата
спрели някакъв човек -
земя изнасял…

***
Щедър велможа -
защо ли не се търпят
тези две думи?

***
Ако в тълпа си,
виж дали е на място
твоето име.

***
Ще те удавя
в капка вода, приятел -
каза окото.

***
Звезда зад облак.
Бе убит от засада
моят приятел.

***
От трите мига -
раждане, обич и смърт -
един е верен.

***
Сняг милосърден,
защо не валиш и в мен,
за да забравя.

***
Най-лошата вест
прави човека добър.
Добрата плаши.

***
Вчера продадох
своята сянка, а днес
треперя от студ.

***
Не гроб - гробище
аз съм, толкова хора
в мене живеят.

***
Опустошава
като вятър пустинен
празната дума.

***
Казва ли нещо
на човека звездата
и в светлия ден?

***
Четка потапя
в светлина художникът
и мрак рисува.

***
На бял камък спи
гущерче изумрудно.
Немей, изкуство!

***
На смърт ухаеш,
розо на ветровете,
на смърт и копнеж.

***
Кой те откъсна
от устните на дъжда,
дъга - въздишка.

***
Това кокиче
е само цвете за теб,
за мен е пролет.

***
Щурец уморен,
защо стиха ми избра,
за да отдъхнеш?

***
Под цветна дъга
мина ручеят бистър
и в блато се вля.

***
Мъртъв е войнът,
а по дланта му пълзи
една калинка.

***
Не си безплодна,
тополо, в тебе блестят
гнезда и звезди.

***
Само бъдеще
има човекът, който
внезапно умря.

***
Жена сред дъжда -
светла капка, която
наричат сълза.

***
Няма животно,
което може без страх
да ме обича.

***
Тази маймуна
е произлязла от теб,
мъдри човече.

***
Не мен, любима,
пътя към мен обичай
и аз ще съм твой.

***
Звезда отрази -
и помътня изведнъж
огледалото.

***
Самотно село.
Майките в черно чакат
свойте сираци.

***
Жив съм, а пее
над мен едно щурче
и ме оплаква.

***
Часът е нула.
Не, да умра не искам
в тази минута.