Константин Стефанов Дуфев, български писател и журналист, е роден на 26.01.1935 г. в град Попово. Завършва руска филология в Софийския университет. Член на СБЖ. Работи във в. „Народна младеж”. Дългогодишен главен редактор на Радио-телевизионен център - Пловдив. Книги: „Достолепие българско” (1974), „Обречени на безсмъртие” (очерци за В. Левски, Г. Бенковски и др. 1976), „За свободата достойни” (очерци за Руско-турската освободителна война, 1978, 1998), „За Асен, наричан още Белгун-Мъдрия” (историческа повест, 1983), „Нова повест за истинския човек” (документална публицистика, 1985), „Трънлив е пътят към звездите” (1986, посветена на космическите изследвания, с награда от Съюза на българските журналисти), „Там горе на трихълмието” (1987), „Истината на село Дряново” (1987), „Безподобният апостол (1987, документална публицистика, опит за психография на Васил Левски, награда от Съюза на българските писатели, 2 изд. - 1997), „Върхът над нас, в синьото се белее” (1988), „О, сладка дума Свобода” (1989, 1996), „Достолепие българско” (1990), „Смолян - градеж за чудо и приказ. Книга за родолюбци” (1995), „Отче Паисие” (1997), „Достолепие българско” (т. 1., 1998), „Достолепие българско. Книга за славните майстори строители, резбари и зографи от Възраждането” (т. 2., 1999), „Чутовният архитектон (Никола Иванович Фичев)” (роман, 2000), „Апостола пита: Народе ????” (2002), „Българският Христос” (кинороман за Левски, 2004), „Обреченост” (роман за Левски, 2008, посмъртно). Носител на орден „Кирил и Методий” - трета степен. Умира на 08.07. 2007 г.

Публикации:

За Константин Дуфев:

„ДОСТОЛЕПИЕ БЪЛГАРСКО” - ПИСАТЕЛЯТ-ДОКУМЕНТАЛИСТ КОНСТАНТИН ДУФЕВ/ автор: Петър Хаджинаков/ брой 84 май 2016

ПАМЕТ ЗА КОНСТАНТИН ДУФЕВ (1935 - 2007)/ автор: Любен Панов/ брой 131 октомври 2020