Иван Д. Христов

Емил Калъчев - „Осъдени за рая” /непубликувани ръкописи/, Пловдив, 2016 г., редактори Георги Райчевски и Иван Д. Христов.

Емил Калъчев започва творческия си път сред миньорите и строителите на Баташкия водносилов път в Родопите, за да го продължи като журналист и дългогодишен редактор и главен редактор в ДИ „Христо Г. Данов”- Пловдив.

Той е един от учредителите на Дружеството на Пловдивските писатели и член на Съюза на българските писатели още от 60-те години на миналия век. Създава и собствено издателство „Калем”. Емил остави незаличима творческа следа и като главен редактор на списание „Детски глас” /2008 - 2010/.

Рано изявил се като автор на литературни публикации, за половин век той написа повече от десет книги - романи, разкази и новели: „Свидетелство за честност” /1962/, „Носач на взрив” /1964/, „Отражения” /1967/, „Дочакай деня” /1970/, „Кариера” /1976/, „Прощално за времето на самотата” /1983/, „Храбрите приключения на Бин и Бен” /2004/ и второ допълнено издание 2014 г.

Емил Калъчев има изяви и като драматург. Негови пиеси са поставени от театрите в Пловдив - „Право на име” /1968/ и в Хасково „Случаят Личев” /1971/. Последната му книга е „Пет разказа” /2007/.

Неговото творческо кредо бе: „Човек е сътворен да прави добро и в това е нравствената му сила”. Героите в книгите му ратуват за топлота в човешките отношения, хуманизъм и висока нравственост, да не накърняват сетивата ни за добро и зло, за чест и безчестие.

Чрез тях писателят ще продължи да отправя своите послания за търсене на доброто и красивото в живота, защото високата художественост в прозата му се крие преди всичко в силата на гражданската му съвест и страстта към правда и хуманизъм.

Литературният критик Иван Сарандев пише в рецензията си за дебютната книга на писателя „Свидетелство за честност” /1962/: „За Емил Калъчев е безсмислено да се каже, че обича и познава героите си, самият той е един от тях”.

Последвалата повест „Носач на взрив”/1964/ също ни привлича с автентизма на изображение. В сборника с разкази „Отражения”/1967/ белетриста съчетава според Сарандев „зрителната осезаемост на изобразителното изкуство е емоционалната пластика на живото слово”.

От дистанцията на днешното време романът „Дочакай деня”/1970/ е една много смела за времето си книга. В многопластовия и експресивно написан роман „Прощално за времето на самотата”/1983/, авторът воюва за високи граждански добродетели.

Остра конфликтност и психологическа пластика на изображение характеризират прозата на талантливия писател и в сборника с новели „Кариера” /1976/, в които се отличават „Пожар”, „Стоп”, „Ластовица”.

Последната творба е включена в антология на съвременната българска новела, излязла на немски език в Германия. Емил Калъчев написа и чудесния си роман за деца „Храбрите приключения на Бин и Бен”/2004/.

Според Владимир Янев „в прозата на този мълчаливец ненатрапчивата елегантност на фразата разкрива травматични изживявания на социалното, често появяващите се болезнени внушения са хуманистично интонирани”.

Колко вярно в книгата си „Пловдивски силуети” /1980/ литературния критик Яко Молхов прогнозира: „Емил Калъчев бавно, но сигурно се движи към лоното на голямата литература и ще достигне хармонията, която не е друго, освен зрялост на духа”.

През 2014 г. пловдивското издателство „Хермес” преиздаде романа на писателя „Храбрите приключения на Бин и Бен”, като второ допълнено издание, в което бе включена и неиздадената трета част на книгата. Това е съвременен новаторски роман с богато духовно послание.

Тази оригинална книга за деца потвърди, че Емил Калъчев не е само литературен експериментатор, но и творец, които винаги е подхождал отговорно към писането като творчески акт.

Писателят Георги Стоянов в мемоарната си книга „Паметта на сърцето” /2015/ посвещава очерк на писателя, в който четем: „Емил Калъчев остави своя следа в духовната територия на Пловдив и има своя ниша в културната съкровищница на страната”.

Наскоро в електронното издание „Литературен свят” бе публикуван и Дневникът на Емил Калъчев, писан през 1971 година. Това са записки, впечатления - художествено обобщение от едно незабравимо далечно морско пътуване на писателя с кораб от Бургас до Хамбург, Ротердам и обратно.

Събраните в книгата „Осъдени за рая” /2016/ неиздадени ръкописи, закръглят нашата представа за актуалната значимост на творчеството на даровития писател. Незавършеният роман дал заглавието на книгата е поредно доказателство за големия белетристичен талант на Емил Калъчев. Жалко, че не му стигна времето да го довърши.

Замислен като родова сага на фона на национални и световни исторически събития, „на три поколения скръбни посланици на родовия корен”. Раздвижена композиция, динамично сюжетно развитие с две ясно очертани сюжетни линии, обединени в края на първата част в една.

Макар и незавършен в романа се срещаме със запомнящи се и колоритни литературни герои - Станъо от Буджакските степи и Елена от Александрия, на Цоко от Зайчар и Мара от Видин, които съдбовните житейски пътища събират под един покрив във варненската къща на Киро Янев, наречен Балалайката.

Лаконичната, премерена и синтезирана прозаична реч на автора говори за неговата взискателност към писаното слово и отговорност пред читателя.

Иван Сарандев казва: „Очевидно в незавършения ръкопис Емил се опитва да разшири тематичните и проблемни граници на своето творчество. Това е естествен стремеж към съвременните търсения и открития… За мен главното и радостното е, че той е започнал своите промени и експерименти, и ако беше жив, навярно можеше да очакваме нови сполуки”.

Макар и близък приятел на Емил аз не знаех за неговите увлечения по поезията в по-ранната му възраст, а и той самия не говореше за това. За това бях приятно изненадан от съдържанието на оцелелите няколко ръкописни негови стихотворения.

Те ме увлякоха със стегнатия си езиков изказ, неповторима поетична образност, нравствено - философски послания и премерена емоционална словесност. Едва ли можем да добавим нещо повече към такива вълнуващи стихове, освен да замълчим вглъбени в тяхното смислово - емоционално въздействие. Ето едно от тях:

„Ще ме стигнеш ли, ще ме стигнеш ли някога,
в онзи път, побелял от могили,
неразравян от кораби, непресичан от влакове -
само храсти и спомени мили.

Дали сън ще е туй или яве в съня ми,
но ще спра на минути от Рая.
Ще погледна в мъглата и стреснат
дъхът ми ще те разпознае.”

Разказите включени в настоящия сборник Емил Калъчев издаде като отделна книга „Пет разказа”. Това са: „Най-дългия полет на полковника”, „Гост”, „Деково щастие”, „Подир виденията” и „Завръщане” - всичките с актуална съвременна тематика. Уловил болните страни на днешното общество писателят чрез посланията заложени в тях жадува за един по-хуманен и справедлив свят.

Разказите са сред най-доброто, което той ни остави като литературно наследство и някои от тях могат да влязат във всяка литературна антология на съвременния български разказ.

Много вярно големия наш литературен критик и историк професор Иван Сарандев е схванал специфичното и най-характерното за писателя: „Емил Калъчев не принадлежи към продуктивните автори, които всяка година изсипват върху търпеливите читатели поне по един роман. Да, вярно е!

Както е вярно, че като белетрист предпочита честно да свидетелства за видяното и преживяното, за хората, с които е работил и общувал. Някаква вътрешна съпротива срещу бързото и непремислено писане, едно нравствено отношение към творчеството го възпират с неизменен коректив към случайни и амбициозни пориви.

Той гледа на живота без очилата на предубежденията, с поглед омекотен от деликатност и разбиране. Тъкмо за това разказите, новелите и романите са честни свидетелства за нашата съвременност. Затова може да не приемаш неговата проза, но не можеш да не му вярваш”.

Малко преди да си отиде от този свят, Емил ни остави върху къс хартия, парещи сърцето ни думи: „Едно от малкото истински утехи на човек, когато си отива от този свят, е да знае, че има приятели които ще скърбят”.

Уверяваме те, имаш такива приятели, които скърбят за теб в едно с най-близките ти хора и ще продължават да ценят твоето високо художествено и стойностно литературно дело.