Петър Велчев

СТРАСТ И СТАРОСТ НА ПОЕЗИЯТА

На Здравко Петров

Не са ли стихосбирките хербарии,
където с хладни пръсти са събрани
листенца дръзки и цветчета храбри,
в които е лудувала кръвта ни?

Тя е пламтяла алена и алчна!
Сега, застинала в спокойни багри
е розата - но все така изящна
излъхва матов чар на кехлибари.

Поезията - роза безуханна
в хербария! Но всичко може, даже
с усмивка иронична и нехайна
самата своя смърт да ни разкаже.

1999

БАЛАДА

В памет на Д. Дебелянов

Пак разцъфтяват белоцветни вишни
и отцъфтяват всяка пролет,
за да си спомним за неща възвишени
и да си спомним скръбния ти поглед.
Приижда над Копривщица нощта,
като изповедта
на твоята душа Царкиня.
След дълго скитничество в прокълнати
развратни Градове
и приказни Гори старинни,
в миражните Градини на мечтата
и грохота на бранното поле -
ти се завръщаш към недрата.
Там дремещият профил на Балкана
и ласкавият заник,
и майката (уви, от камък),
и твойте все тъй белоцветни вишни
най-сетне те дочакаха:
да споделиш стиха си с духом нищите
и да изпиеш чашата на мрака.

Копривщица, 1987 г.