БОРБИТЕ НА КНИГАТА

Д. Б. Митов

Живеем в страшни времена. Европа е разпокъсана от непрестанни тревоги, които радиото и телеграфните агенции разнасят по света. Човечеството е заплашено от нови бури и сътресения.

Една цивилизация, създадена с усилията на толкова гении и с родилните мъки на вековете, сякаш преситена от своите завоевания, се готви да се сгромоляса и да отстъпи мястото си на едно ново средновековие.

Затворени в границите на най-презрения егоизъм, хората живеят с временното благополучие на материални блага, които вече са придобили или пък се мъчат да придобият. Страданията на европейската война вместо да направят хората по-дълбоки, създадоха една тълпа от лекомисленици, каквато по-рано не съществуваше.

Човечеството е заплашено, а най-много е заплашена неговата култура. Затова тревогата, която надава един от най-светлите умове на новото време, френският писател Жорж Дюамел, е навременна. Тя е тревогата, която се мъчи да спаси малкото, което е останало, макар че в нея вече личат нотките на отчаянието и безнадеждността.

Чувствителната натура на Жорж Дюамел не е за борба. Неговата душа страда и той иска сякаш само да очисти съвестта си от отговорност пред бъдещите поколения. Обаче, сега времената налагат една борба на писателите в защита на своята книга, в защита на литературата, на културата, за спасението на цялото човечество.

Защото какво би различавало хората от животните, ако техният разум и емоционален живот? Връщането на човечеството към стадността и някогашните диви орди е гибелно за цивилизацията и води към мрака на средновековието.

В чужбина вече първите хора на културата правят нечовешки опити да спасят литературата, театъра, изкуствата въобще. Търсят се грешки и отговорности от всички страни и от всички среди, дори изтъкват се и отговорностите на самите писатели, част от които забравят своята мисия на истински народни водачи и залагат дело и съвест на ония господари, които ще платят по-скъпи.

Така е в Европа, където все пак читателите на една книга в най-лошия случай са десет хиляди.

Какво да правим ние в България, където писателите са унижени повече и от най-последния писар?


в. „Литературен глас”, г. 10, бр. 389, 06.04.1938 г.