Роса Соколова

Думи за Гергана Илиева

Днес Гери щеше да има рожден ден …

Всъщност, тя има рожден ден…

Години, много години по-късно аз продължавам да празнувам /по мой си начин/ рождените й дни.

Храня гълъбите, котките, клошарката от парк Съединение /тя даже знае за Гергана Илиева/, говоря на полетелите в небето цветове и надежди, спомням си нейното притишие, замислеността й и обичането…

И днес споделих напудрени със захар сладки и поръсени със сусам солени изкушения с колегите, чаша кафе, джинджифилова вода,… орхидеени настроения…

Гери, не си спирала да ми липсваш, усещам те във всеки пролетен цвят, дишам те.

Не ходя често на гроба ти - чудно, когато съм там, не те усещам, … Когато в църквата запаля свещичка за теб - също. На панихида - отново.

Виждам те сред хората по главната улица, понякога на пейка в парка, в стария град - по калдаръмите.

Знаеш ли, аз отдавна не карам Мерцедес, откакто ти си отиде, седалката ти остана празна… Сега ходя пеша…

Знам кога ти се гледа театър, кога ти се слуша балада, кога ти се чете, рисува, от кой плат каква дреха ще създадеш …

Знам, колко много ти се обича и колко не си забравена.

Знам още, че зелените ти тайни нямат възраст и нямат адрес. Те и ти живеете в безкрая.

Обичам те, Прелестна! Тихо и свято, по моя си начин!