Красимира Василева

За “Християнството и психологическите проблеми на човека” от Владета Йеротич

Ако с няколко думи характеризирам книгата на акад. Владета Йеротич “Християнството и психологическите проблеми на човека”, то те са - пълна с вяра и с наука, честна и милосърдна и безкрайно полезна за съвременния човек. Да бъде една книга полезна за човека като естествено и духовно същество, което единствено на земята познава страданието, е нещо много рядко срещано.

Огромната натрупана до днес световна литература има разнообразни функции - да описва живота и човека, да дава знания, да възпитава морално и естетически, да развлича и пр., но единици са творбите, които дават надежда и утешават.

Сръбският психиатър и психотерапевт добре познава човешката психика, нейната противоречивост и дълбочината на нейната нещастност. Причината хората да се чувстват нещастни е съзнанието за смъртта като неумолима реалност. Това чувство не може да бъде променено от въздигнатата в култ наука, нито от придобивките на цивилизацията. Единствено учението на Христос за безсмъртието на душата може да я успокои, да превърне отчаянието в радост и да даде смисъл на съществуването. Проблемът обаче е, че модерният свят е отхвърлил това учение.

Владета Йеротич, един от малкото православни учени в областта и на психиатрията, и на богословието, днес вече 92-годишен, има абсолютно точна оценка за съвременността. Нашето време е време на загубени идеали, на приземено прагматичен начин на живот и на разклатени религиозни и морални ценности. Времето, в което по-голямата част от цивилизования свят е отхвърлила връзката с Бога, с природата и с традицията, създава у човека чувството за духовна празнота и безнадеждност. Той все повече губи своята принадлежност към дадена нация и вяра, а с това и своята идентичност и ориентация.

Голям проблем акад. Йеротич вижда и в това, че като цяло съвременната психология не е свързана с религията и поради това характеризира като патология необходимостта от вяра в Бога. Затова мисията на автора е да свърже науката с богословието и да работи за утвърждаването на христоцентричната психология, както и на пастирската терапия.

Голям е неговият принос за осъзнаването на православното християнство не като традиционна религия, а като единствено учение за вечния живот. Този принос се основава на огромната му ерудиция, доказателство за която е и приложената използвана литература. Не бих казала, че книгата е лесна за възприемане, защото изисква известна подготовка в редица области на човешкото знание. Но за съвременника, който не е доволен от духовното състояние на света, а и от себе си, тя е път към вярата чрез знанието.

Акад. Йеротич не само доказва голямото значение на религията за човека, но и анализира нейната роля за правилното му развитие, включително и в творчески план, за влиянието й върху децата и младите хора, върху брака и семейството, върху здравето и болестите и зависимостите, за надеждата, която дава на старите хора. С истинско християнско милосърдие са изпълнени главите за съвестта, греха и вината, за изповедта и покаянието, за вярата и самоубийството, за алкохолизма и наркоманията.

Книгата е безценно ръководство и за психотерапевтите, и за духовниците, защото според автора само тяхното обединяване може да помогне на болното човечество.

Заслугата тази книга да стигне до българския читател е на Фондация “Покров Богородичен” и нейното издателство “Омофор”. Книгите, които издателството предлага, представляват върхове в областта на православната християнска мисъл.

В списанието “Свет” на фондацията е отпечатано интервю на акад. Владета Йеротич от миналата година, в което той споделя, че си отива от този свят с надежда. Според него тази надежда ще съществува дотогава, докато човекът се чувства нещастен и търси спасителния път към Бога.