ПИСМО
Да можех да ти донеса тез бегли, ароматни светлини,
подгонени от майския ветрец по рамото на Мусала, -
и розовия му венец, и свирката на коса от смола; -
на млада Бистрица гласа, пронизал чорлавите глъбини; -
кандилките на майски бук, - на боровете златните свещи
и тъмнокадифените ели на страж пред грейнали брези;
ливадите с пъстрите поли, елмазените им сълзи; -
и всеки звън и звук. Дори и на кълвача острите клещи
(на дървено клепало клепи той, когато чуе из нощта
молитвата на майската зора, в разбудилия се простор)
и на тимйана беглата игра, с була обвила птичи хор
и звездни рой… Да можех в шепи да ти донеса аз пролетта!
1934
