Aлександър Миланов

Внезапно броня ледена се пуква
и ручей през съдрана пряспа хуква.

Зелените вълни на равнината
настъпват все нагоре към билата.

Безжалостно въздушното ветрило
измита всичко старо, всичко гнило.

Природата жестоко строга става
към онова, което плод не дава.

Закриля тя несмелото кълнене,
за да е плодно буйното цъфтене.

Стараят се и камъкът, и пънът
във мъхове зелени да потънат.

Самият бурен, за да не загине,
се мъчи за полезен стрък да мине.