Георги Данчев

ЛЕТЕН ДЪЖД НАД ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Балкана потъмня
и тръгна с тътен
на път към дунавската мараня.
Надвесиха се облаците пътем
над Търново
и мигом зазвъня
една дъждовна весела прелюдия.
Светкавица пречупи две стрели
във дъното на Янтра -
и разбуди я
от летен сън край сивите скали.
Продъниха се сякаш небесата,
градът не издържа
и полетя
надолу,
и потънаха в реката
дървета,
калдъръми
и къщя.

След миг
и облаците се стопиха…
Градът разтърси радостна снага
и тръгна прероден
с усмивка тиха
под сърпа на изгрялата дъга!

ТРАПЕЗИЦА

Повикаха ме цъфналите люляци
и сенките
на твоите звънарни
от старата Манасиева хроника.

И аз оставих търновските улици
без мен да срещат вечерта.
Огледах се в прозорците на Янтра
и стъпих на зеленото ти рамо.

И тук край зидовете полусрутени
на църквите безкуполни,
край цъфналите сини храсти
ме срещнаха слова молитвени
на влюбени момци.

На Калояна младите потомци
се молеха на своя бог,
на колене зовяха любовта,
до смърт кълняха се във вярност.
И в сумрака вместо икони
целуваха те своите любими.

Край седемнадесет олтаря
ухаеше на люляк и любов!

Трапезица - молитвения хълм
от вековете
на Асен и Александър,
във тая люлякова вечер
бе станал
хълм на любовта.

ЖЕЛАНИЕ

Нощите ли вече оскъдняха,
време ли не стига да се спрем
вечер под салкъмовата стряха -
или я забравихме съвсем?

Старите салкъми ще ни скрият
в сенките от хорските очи.
Нека както някога и ние
да ловим пак лунните лъчи!

Нека да послушаме щурците -
нашите приятели добри.
Може би ще ни дарят звездите
с време пак до първите зори.