Георги П. Стаматов

- Госпожице Лина - векът е нервен, истински живот кратък, върви с бърз темп. Трябва да бъдем, накъсо, откровени - без дълги интродукции… Богат съм, мога да изпълнявам прищевките си. Нали…?
- Ако се купуват…
- Кое ли не се купува?
- Има… има неща…
- Възможно - не търся такива… Вземете от патицата… Много е вкусна… Да ви налея вино?…
Тя плахо го погледна.
- „Да не иска да ме опие?…”
- Не съм любител на природа, не разбирам езика й - у богати не признават душа - може би са прави - но днес съм настроен поетично… След обед малък излет - вечер на „Кармен”. Жените не харесват края - инакъв не може… Безумно влюбения - е или рицар, или звяр… Да!… - въздъхна - и галено я погледна… не го разбираше…
Бил е и друг път любезен… но всичко туй…
- Не се чудете, мила госпожице Лина - че ви поканих тука… говоря за богатство… чувства…
Тя сладостно затаи дишане.
„Боже!… Нима?…”
Схвана вълнението й.
- Успокойте се!… Никога не бих посмял… Познавам цялото ви семейство…Въпросът не е за вас…
- За кого? - попита смаяна и смутена.
- За другарката ви Мери…
Всичко се обърна в нея.
- Тъй ли?… Тогава говорете на нея…
- Така е по-сигурно… Ще й кажете - ще размисли насаме… И пак - ще кипне - чакай да се уталожи… Вие сте постоянно заедно - предайте й - 100…200…300 хиляди… половин милион!
Лина гордо се дигна.
- Срам ме, че дойдох… Не ви считах способен на такива гадости… - да стана сводница на най-близка приятелка - почти сестра…
- Оставете стари терминологии - обикновена сделка… и плащам щедри комисиони…
- Подлец! - прозвуча във въздуха.
- И тази хубава!… Предлагам пари - и подлец… Възпитание!…
Лина се върна вкъщи.
Унищожена, обидена, опозорена - повече, отколкото да я бяха я изнасилили там.
„Подли твари!… Не ценят душа… невинност… Търсят плът… месо… И какво намери в нея?… Половин милион!…” И с нервни ридания заби главичката във възглавницата.

сп. „Листопад”, г. 10, бр. 9-10, ноември 1929 г.