ЗА ДЕЦАТА С ЛЮБОВ
През последните години литературата за деца стана „лесна плячка” за графомани с болни писателски амбиции. Издали по една или две самиздат шарени книжки, ходят в училища, детски градини, шестват по медии и упорито предлагат “творенията” си. И тъй като естетическите критерии са на съвсем ниско равнище, всичко се приема без каквито и да е изисквания за художественост.
Така децата не се възпитават естетически. Ето защо, когато се появи стойностно художествена и хубаво оформена книга за деца, тя не бива да остава незабелязана, а да се популяризира сред малките читатели.
Съвсем наскоро излезе от печат книгата на Павлина Павлова “ВЪЛШЕБНОТО КОНЧЕ”. Композирана е в две части: “Горски приказки” и “Градски приказки”. Герои на четиринадесетте приказни истории са баба Поли и внучката й Ева.
Аз-героинята (баба Поли) е не само сладкодумен и занимателен разказвач, но и чудесен учител. Разходките на баба и внучка в гората са своеобразно училище за малката героиня, тъй като в това време тя открива света на горската природа, живота на нейните обитатели и красотата й. Жителите на гората, внушава ни авторката, трябва да бъдат пазени и обичани, за да продължава тя да е жива и полезна за хората.
С приказките си за Сивото зайче, Мецана, Ежко Бежко, Пеперудите, Катеричката, Костенурката авторката умело - по художествен път, запознава малката Ева с характерните способности на горските животни и птици, с начина им на живот.
Малкият читател не само чете с увлечение за случващото се в горския им дом и свят, но и започва да обича жителите му, да ги приема като свои приятели. Чудесната приказна атмосфера, която Павлина Павлова създава, е още една от привлекателните страни на приказките за горския свят.
Също толкова интересни и забавни са “Градски”-те приказки. В тях авторката разказва за “живеещите в една от къщите на големия град”. В нея живеят познатите вече баба Поли и внучката й Ева.
От прозореца на дома си Ева наблюдава вълшебния танц на снежинките, слуша песента на цъфналото в двора дърво, тича да нахрани малкото безпомощно лястовиче, паднало от гнездото, ядосва се на коса, изкълвал гроздето от лозницата, слуша омайващата песен на славея.
И “Горските приказки”, и “Градските приказки” са своеобразни лирични поеми за необикновения свят на птици и животни, обитаващи гората. Освен привличащи любопитството на децата, приказките имат и образователен елемент, което ги прави необходими, особено за малките, които живеят в големите градове, далеч от природата.
Появата на “Вълшебното конче” подсказва, че талантливи автори за деца има, трябва само да ги познаваме и оценяваме произведенията им, да ги препоръчваме на децата.
Така те, още от ранна детска възраст, ще се научат да ценят значимото и стойностното, а не да скучаят с бездарните съчинения на самозванци-писатели или агресивни американски комикси, в които се подвизават отвратителни чудовища и убийци.
