Никола Борисов Гаговски, български писател и журналист, е роден на 02.02.1929 г. в село Гагово, Търговищка област. Учи в родното си село, в гр. Попово и в София. На 15-годишна възраст започва работа в керамичната фабрика на братя Иванови в Попово. Работи и в Околийския комитет на младежта в Попово. През 1947 г. е бригадир в Хаинбоаз. През есента на 1949 г. по собствено желание става граничар - служи като войник в град Видин, после завършва сержантската школа „Хаджи Димитър” в София, Граничното военно училище в Панчарево (1951), след което - Централна младежка школа - профил журналистика. Работи като военен журналист във в. „Граничар” (1950-1955), на който е съосновател, и 30 години във Военната редакция на Радио София. Полковник от запаса. Сътрудничи дълги години в печата, Радиото и Телевизията с журналистически и литературни материали. Автор е на 22 книги с разкази, повести и романи, сред които „Синът на заставата” (1967), „Момъкът достигна върха” (1969), „Откраднатият пистолет” (1970), „Изстрелът не се повтаря” (1979), „Дравски мартеници” (1982), „Зелените пагони” (разкази, 1986), „Тайният шифър” (1988), „Пътуване към подвига” (1990), „Едно момиче, няколко момчета и умното куче Ураган” (роман, 1999), „Сенокос. Моите 11 разкази” (2003), „Преживелици” (мемоари, кн. 1, 2005), „Граничарчета” (разкази за деца, 2006), „В старото огледало. Избрани разкази и преживелици” (2006), „Преживелици” (кн. 2, 2009), „Паметни срещи” (2011), „Нежни сърца” (2012), „Пътуване към изгрева. Избрани разкази и преживелици” (2015), а така също на 16 радиопиеси и драматизации и две телевизионни новели. Член на СБП, СБЖ и СОСЗР. Носител на орден „Кирил и Методий” за активна културна дейност и на „Златно перо” на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Умира на 2 ноември 2018 г.

Публикации:

Публицистика:

МНОГО ТЕ ОБИЧАХ…/ брой 83 април 2016

За Никола Гаговски:

ДУМИ ЗА НИКОЛА ГАГОВСКИ/ автор: Христо Черняев/ брой 112 декември 2018