СЛЪНЧЕВА ДУША – РЕНА П. ПОПОВА

Владимир Русалиев

Преди пет години, на 22 септемврий 1931 година загина трагично Рена П. Попова - една от най-младите ни и най-даровитите ни наши писателки.

Нейното творчество, пръснато из всички наши литературни вестници и списания и във всекидневници, говори за една богата душа и за сърце, изпълнено с велика любов и велика мъка.

Нейните 483 разкази, стихотворенията й в проза, многобройните й критични бележки и статии, печатани с името й и с псевдонимите Севдалина Крайска, д-р Марта Стибел, Мери Бляк и др. са наистина нещо изключително.

И трябва дълбоко да скърбим, че тъй скоро слезе в мрака слънчевата душа на тази благородна и възхитителна жена и спря да бие сърцето, което беше до глъбините си отворено за бурите и болките на света.

Като струните на Еолова арфа беше сърцето на Рена. И тези чувствителни струни нито един миг през нейния кратък живот не останаха без трептения.

Така се родиха нейните многобройни разкази, нейните изящни стихове в проза и проникновените й малки есета - с бездни и върхове.

Очите на Рена бяха широко отворени за света. И пред тези кротки и ясни очи животът въртеше своята пъстра лента. И очите биваха озарявани с блясък или потъваха в печал и мъка.

Така Рена принадлежеше на цялото човечество. И така разказите й приемаха трагическа красота.

Тя беше с буйни вдъхновения. И когато нейните мисли плисваха извън тесните рамки на разказа и на повестта, тя излизаше на естрадите и там нейното огнено слово пленяваше слушателите. Тъй тя преброди много градове и големите села край Плевен, дето с незабравимия Ракитин браздиха целината.

Литературното наследство на Рена, въпреки краткия й живот, е голямо. Освен печатаните работи и двете й книги „Интимни вечери” и „Сенки”, тя е оставила един недовършен роман - „Момичето от Прага”, написан на френски език, и лиричната повест „Царицата на морето”.

Трябва някоя грижовна ръка да събере бисерите на Рена.

Тъй тя ще засвети с друга светлина и достойно ще заеме своето място между прокълнатите поети на българския народ.


в. „Литературен час”, г. 3, 19.09.1936 г.