ГРОТЕСКА
ГРОТЕСКА
Ти нахлу през дъждовния вятър
в моя дом изсушен, опустял…
И с детска наивност в косата ти
сияеше кичурът бял.
И дочувахме как настоятелно
невинният дъжд ръми
и напомня: „Бъдете признателни!
Вие не сте сами.
Вие сте заедно. Двама.”
Интимност забравена, да!
Сюжет за дребна драма,
предчувствие за беда.
Ала сърцето не чува
дъждовния противовес.
Стига самотност! Сбогувам се
с теб, честолюбие, днес.
Нека да бъда подвластна.
Сянка. Просто жена.
Да ме окъпе страстната,
несамотната тишина.
И в мрака с невинност детска
да грее кичурът бял,
просто - като в гротеска,
или… може би в сън оживял!
МИГ
В свръхзвукова скорост понесена
в един неуречен час,
мисълта удря весело
волята с кремъчен глас.
Реалност и фантазия -
огнивото ги дели!
Гледната точка - пази я!
Тогава удряй, пали!
И задимява идеята,
зачената в самотен сън.
Безплодните нека се смеят
на хармана ми огнен отвън!
В чувствени впечатления
с тънки миражи ехтя!
В мига - благословения -
пак пресъздавам света.
И претопява се тленното
в кръга съзвучно цял.
Лее се сътвореното
в разплавен словесен метал.
После… порядък след хаоса -
космогоничен език!
Новородено нахалос ли?
Чувам живия вик!
