МАЙКА
сонетна симфония
откъси от поемата „Майка”
1.
Настъпва здрач. От трепетни звезди
на нощний хлад надвисва се покоя.
Прихлопват се врати подир врати
и в свиден дом отива свой при своя…
Не е ли той?… Напряга слух и бди.
На, всички се завърнаха от боя…
Кого не пита с дъх, замрял в гърди
дали син й не е забавен в строя?
И пак на къщний праг в печал застине, -
ех, негли се по-късно появи! -
Догдето черна нощ над нея мине.
А в полуглас тополата мълви
за ранна смърт по чуки, по падини.
Но как за син на майка да яви?
2.
Но как за син на майка да яви,
починал в бой сред кървава разправа?
За гроб обрасъл в бурен и - уви! -
със други веч обречен на забрава?
Па скършен връх над майката превий. -
Случило се, каквото в битки става:
там смърт и кърви, в черно тук глави,
и тук, и там - една съдба корава.
И пак невнятно тя си замърмори
с посърнали от сдържан стон листа
и с поглед спрян в невзрачните простори.
А хлопна се и сетнята врата -
зад себе някой закъснял притвори,
и по се низко наклони нощта.
ЕПИЛОГ
Два гроба там и тук - могили две от пръст -
изровени от дъждове и бури.
Премръзнал пътник взе едина дървен кръст,
а другия хлапак го прекатури.
И кой лежи под тях, тук никой днес не знай, -
два гроба, два заровени живота:
едина свършил дни за родний край,
а другия - по пътя за Голгота.
в. „Литературен час”, г. 7, 10.04.1935 г.
