Румен Стоянов

Честотната употреба на някои думи разкрива цели времеотрязъци. Партия биваше толкова тъй чак зло/употребявана в соца, че беше му едва ли не равнозначна: партия тук, партия там, партия насам, партия горе, партия никога долу, партия навсякъде, всъде, вездесъща, всемогъща. По сходен начин подир славния и героичен пленум (10.11) съвсем непредвидимо възбуя , що думам, щръкна словото предизвикателство.

До тогава редово, то изневиделица, рипна висоооко и хоп, зае челно място, кажи-речи непосредствено след демокрация, стана й неразлъчна сянка. И като почна едно предизвикване, стой, па гледай, кой къде свари, гледа него да натовари.

Предизвикателство молепса от глава до пети политико-управленската върхушка (неудържимо и неопровержимо римуваща с крадушка): оказа се по-заразителна дори от съвкупните човешки, свински, птичи грип, луда крава, луд вол и луднал пръч.

Вестникар, телевизонер пипа, грешка, пита министър, президент, генерал, депутат, дупедат и проч. и точ. какво е за вас еди що и гаче навит с пружина отговаря: това е едно предизвикателство. Кое ли не стана предизвикателство, дори самото предизвикателство: предизвикателство на предизвикателствата и всичко е предизвикателство.

Не бих се възчудил, ако на въпроса какво е за вас предизвикателството, някой отвърне „за мен това е едно голямо предизвикателство”. Слушейки, гледайки, четейки, установявам, че в днешното милодраго отечество не остана, из живата и мъртва природа нищо, което да не бъде именувано предизвикателство.

Ден ще дойде, кога прочутото „Фигаро тук, Фигаро там” ще звучи „Предизвикателство тук, предизвикателство там, стриже косите, бръсне брадите…” Тая вълшeбна дума е доказателство за принадлежност, вярност, коленопреклонство към новите (?!) евроатлантически ценности: за мнозина, осъзнат или неосъзнат натегач, натегад, службаш, блюдолизец, липсва ли в техния речник предизвиктелство, будят съмнение: бе ти кому се кланяш, в час ли си, или те никакъв няма?

Предизвикателство е неотричимо доказателство за политическа благонадеждност: демократясваш, наше куче. Същевременно позволява безпогрешно да бъдат разобличавани (по-точно самоизобличавани) вечните предишно-сегашни драпащи с нокти, зъби, междукрачия, дупиняци, да израстнат скорострелно и то не само в политика, управленство, а тоже в колтура, изкуфство, наука.

Предизвикателство е парола между съмишленици: „Аз съм гражданин на Европейския съюз”. Изводът е по-ясен от ясен: може да се въртиш ту на ляво, ту на дясно, идейното фръцкане няма значение, важното е да казваш предизвикателство: то е ключът към успеха, днешното „Сезаме, отвори се”: няма нещо, което да се не побира в тая новомагическа дума: Какво е за теб да мигаш? За мен да мигам е едно предизвикателство; А да дишаш? И оно бе, и оно е едно предизвикателство.

Та всъде, начиная от Народното събрание, родината прелива от чилячета, чилячки, дето предъвквайки сладострастно предиз-предиз бая твърде се издигнаха (в очите на слепите) и преобило печелят или точат лиги да го вършат.

Моя скромност бидох удостоен с честта да изживея соца от игла до кюнец и да го вече доста надживея, та: видяхме до какъв провал (ноемврийски) ни доведоха безбройните подмазвачески, па дупеблизачески повтаряници на партия, не ни ли е ясно до къде ще ни докара също неизброимите повторения на предизвикателство като поредно раболепничене къмто новия Голям брат?

Ако нявга, все по-нявга, имахме един (1) Голям брат, в Москва, сега имаме двама (2), в Брюксел и Вашингтон: келепирът е двоен.

Щото бръщолевеницата, наречена предизвикателство ни напъпли от Запад.

В народните ни песни се пее дор три пъти. Сиреч вече се сподобихме с трима (3) братя: мигар край, ами после? Нима повече няма да имаме друг брат? Нали се усуквам по словца, виждам пряка връзка, приемственост, между партия и предизвикателство: и двете почват с п, та комунистическият зов „Пролетарии от вси страни, обединявайте се!” из нашите поля, балкани екна, па отекна „Предизвикателства от вси страни, обединявайте се!”